Глупачка, помислих си аз, докато се измъквах. Ако си бях дала труда наистина да науча френски, това никога нямаше да ми се случи.
(M. П. P.) — 101 на брой
1. Духовен дом: модните ревюта в Ню Йорк. Винаги седят на първия ред.
2. Възраст: двадесет, в най-лошия случай — наближават тридесетте. Най-възрастните са вече на тридесет. Едно от най-известните М.П.Р. е на двадесет и три от осем и половина години насам.
3. Потекло: дядото е основал търговска банка/козметична верига/въздухоплавателна империя. Ако имат леко аристократично потекло — това е плюс. Ако се обличат аристократично — това е минус.
4. Размер на дрехите: от номер 0 до номер 2 максимум. Щом седиш на първия ред и не си изключително слаба, налага се да наваксваш с подчертана индивидуалност.
5. Ваканции: в дома на баба им в Палм Бийч; на частния остров на най-добрата й приятелка; оставане у дома в апартамента (смята се за изключително прекарване, защото никога не го осъществяват).
6. Класически атрибут: сандали с висок ток от светла алигаторска кожа. Остават незабелязани за невъоръжено око и върху дълги крака.
7. Философия при пазаруване: винаги пазарувай на едро. М.П.Р. никога не взимат дрехи назаем.
8. Най-добри приятелки: Други М.П.Р. М.П.Р. не разговарят с М.В.Р. — момичетата от втория ред — понеже се отразява зле на шиите им, когато ги извиват назад.
8.
Обикновено в момента, когато дам обет да не се свързвам с бивше гадже, подобно на повечето момичета с разбити сърца веднага им звънвам. Едуардо ми изпращаше безброй саморъчно написани бележки и кутии фини млечни бонбони, но аз не го потърсих, макар никога дотогава да не съм била така потресена от всичко случило се. Да, Зак се държа отвратително — не ми предложи нито пръстен, нито Бразилия, ала Едуардо се оказа пълен измамник. Кой би си помисли, че един човек — визирам себе си — ще извади толкова лош късмет да срещне двама такива мъже в един живот? Въпреки всичко не бях свръхтравмирана. Явно доктор Ф. бе направил нещо чудодейно по отношение на самочувствието ми, в момента далеч по-малко накърнено, отколкото бихте предположили.
Реших да оставя пропадналите си любовни връзки зад гърба си. Явно ЕС се оказваше изключително евентуално нещо. Затова новото ми решение (по-скоро — старо, но възнамерявах да го подновя) бе да се съсредоточа върху работата си. Всички говореха за новопоявилото се момиче от първия ред на име Джаз Конесей — наследница на горски масиви от Уисконсин, — наскоро пристигнала в Ню Йорк. Появяваше се по всяко време навсякъде в изключително миниатюрни миниполички, модни, шити по поръчка или бутикови сака и слънчеви очила, каквито носеше Туиги в средата на миналия век. Явно бе учила моден дизайн в Париж, защото човек не научава толкова неща за модата, седейки в гора в Уисконсин. Както и да е, незлопаметната ми редакторка се отнесе с разбиране към инцидента ми с адвил, за който всички избягваха да говорят, и поиска да напиша материал за наследницата. Моментално приех. Не само бленувах да получа чек, за да задоволя начаса някои свои капризи, но изгарях от любопитство да видя отблизо и дрешника на Джаз Конесей, за който се мълвеше, че е претъпкан с по нещо от „Пучи“ от всяка показана колекция.
Джаз живееше в голям жилищен блок на Източна Седемдесета № 47. Мястото е идеално за модна маниачка, защото фоайето е буквално пред страничния вход на магазин „Прада“ на „Медисън“. Бях чувала, че Джаз е изключително талантлива да върши няколко неща едновременно: например да пазарува в „Прада“, говорейки същевременно по мобилния с консултантката си по покупки на дрехи в „Барнис“. Незабавно й позвъних.
— „Здравейте! Джаз е — изчурулика гласовата й поща. — Ако искате да се свържете с мен, от двадесети до двадесет и трети съм в «Четирите сезона» в Милано на телефон 011 39 2 77 0 88. От двадесет и трети до двадесет и осми ще бъда при майка си в Мадрид на 011 37 24 38 38 77. После ще ме откриете в «Дилано», Маями. Или ме потърсете на мобилен 917 555 3457, или на мобилния, който използвам в Европа — 44 7768 935 476. Обичам те, липсваш ми, до скоро.“
Нямах представа как на Джаз й оставаше време да пазарува в „Пучи“ при такъв натоварен график за лятната си ваканция. Предпочетох да не оставя съобщение; в най-добрия случай щеше да го прослуша едва след седмица. Позвъних на номера в Мадрид. Отговори ми госпожа Конесей. Попитах дали има възможност да разговарям с дъщеря й.
— И аз бих искала да говоря с нея. Ако я откриете, ще й предадете ли да се обади на майка си? — помоли тя и затвори.