— Естествено, госпожице — промълви камериерката с обожание. — Да донеса ли и бисквити?
— О, страхотно би било — прие Джаз.
Потупа леглото и ми направи знак да седна.
— Ще ти разкажа всичко за нас, момичетата от първия ред — увери ме тя. — Истината е, че страшно ми допада да съм М. П. Р. Толкова е приятно да си най-отпред…
Нищо не е в състояние да съперничи на кутия от „Александър Маккуин“, пристигнала неочаквано със специален куриер, ако трябва да се разсеят добрите ти намерения относно кариерата. На следващото утро пристигна такава кутия с великолепна коктейлна рокля и саморъчно написана бележка, която гласеше:
Сигурна ли си? Можеш да облечеш това на тържествената вечер в Кан. Тръгването е в 6 довечера от Тетерборо.
Тетерборо! Всички нюйоркски момичета са наясно, че тази грозна по звучене дума съдържа нещо изключително красиво. Тетерборо означава: „Притежавам самолет“. Тетерборо е възхитително летище, което се занимава само с частни полети. Ако някога в петък вечер сте в Ню Джърси и се питате защо магистралата е препълнена с лимузини, управлявани от наети шофьори, то е защото важните клечки са тръгнали да се качват на самолетите си, за да отлетят за Палм Бийч. Намерих за много нечестно от страна на Патрик на този етап да даде да се разбере, че разполага със собствен самолет. Така ми ставаше многократно по-трудно да отхвърля поканата му. Повечето момичета в Ню Йорк са направо обсебени от мисълта за частен самолет и буквално не са в състояние да кажат „не“, ако ги поканят да пътуват с такъв. За себе си ще кажа, че от време на време се причислявах към тяхната група. Днес обаче вътрешният ми глас не преставаше да ми напомня, че Патрик продължава да е женен, независимо от приказките на Мъфи. Смятах да се лиша от правото да се възползвам от този полет, макар да беше грях да откажа такъв разкошен тоалет.
Оставих кутията в антрето, за да я върна. Опитах се да не мисля за прекрасното пътуване до Кан. Изпратих на Патрик съобщение, че не съм в състояние да отида.
Щом изпратих съобщението, съжалих, разбира се. Изведнъж се почувствах страшно окаяна, задето все пак няма да отида на Лазурния бряг. Наканих се да почета за някое бляскаво парти, та да се разтуша. Запрелиствах да намеря колонката на Сузи в последния брой на „Нас“. Списанието се разтвори на страница със снимки. И сред тях, на най-голямата и загледан право в мен, беше Зак, а Адриана бе увиснала на ръката му. Адриана Ей! Манекенката от „Лука Лука“. Защо го е направил? Постоянно повтаряше каква напаст е тя. И ето — Адриана носеше най-новия модел рокля на „Ланвен“, за каквато копнеех. Колкото и да не желаех да се взирам, реших да разгледам роклята по-отблизо и именно тогава видях надписа под снимката: „Фотографът Зак Никълсън с годеницата си, манекенката Адриана Ей“. Значи Зак отново е сгоден, и то за Адриана Ей? Не вярвах на очите си. Стори ми се прекалено ужасно, за да го приема. Рязко затворих списанието.
Как щях да напиша материала си за М. П. Р. сега? Парализирана от смесица от тъга и ревност, въобще нямаше да успея да се съсредоточа. Може би едно пътуване до Кан не беше в края на краищата чак толкова лоша идея? Щеше да разсее мислите ми от съблазнителната на вид Адриана в роклята. Освен това, ако остана тук, отново ще започна маниакално да мисля за Зак, а независимо дали е с Адриана Ей или не, той просто не го заслужаваше. Ако отида в Кан, има изгледи отново да се съсредоточа. Всъщност, напомних си аз, няма друго такова място, където да наваксаш с пропусната работа, като борда на частен самолет. Веднага изпратих съобщение на Патрик:
Забрави предишното съобщение. С удоволствие ще дойда.
След няколко минути той отговори:
Забравих. Ще мина да те взема в 5. Патрик
Щях да напиша материала за М. П. Р. в самолета и да го изпратя по имейла на следващата сутрин. Никой нямаше да разбере, че не съм в страната. Това бе единственият вариант за разклатената ми кариера в момента. Толкова е хубаво да умееш да вземаш разумни решения в момент на криза.
Патрик звънна на вратата точно в пет. Грабнах куфарчето си и полетях по стълбите. Тъмен мерцедес със запален двигател чакаше на улицата. Настаних се на задната седалка.
— Сигурна ли си? — попита Патрик.
— Напълно — отвърнах аз.
Потеглихме. Купето беше приятно прохладно и много меко. За човек, който не наема шофьори, това не бе напълно в стила на Патрик. Но, напомних си аз, престани с оплакванията, когато си на задната седалка на мерцедес, на път към разкошно прекарване на Ривиерата.