После се случи нещо странно. Иззад вратата се чу кикот.
— Момент. Ей сега ще дойда — каза гласът. Обзе ме неприятно чувство: гласът ми се стори странно познат. Страшно приличаше на Чарли Дънлейн; не, не можеше да бъде. Нямаше начин. Чух изшумоляване, светна лампа и се подаде глава. Олеле! Точно както подозирах — оказа се той. Не можеше да ми се случва и това!
— Сълзи ли забелязвам? — попита.
Косата му беше разрошена, а той премигваше на светлината. Изглеждаше сънен, но и развеселен, беше облечен в бяла хавлия и меки хотелски чехли. Всъщност имаше страшно привлекателен вид, но всеки го има, когато е само по хавлия. Макар да се чувствах смутена, понеже той се появи като рицар в бяла хавлия, изпитах и известно облекчение, че е Чарли, а не някоя случайна рап звезда. Освен това разполагаше със стая и не се съмнявах, че ще измисли начин как да се озова в моята.
— Не!
Хлъцнах и бързо си избърсах очите и носа.
— Какво става? — попита Чарли.
— Чакам охраната да ме пусне да си вляза в стаята — обясних аз.
— Защо? Защо не си си вкъщи?
— А ти защо не си? — сопнах се.
— За няколко дни имам работа тук. Но ти живееш в този град. Защо си отседнала в хотел?
— Някой е нахълтвал в апартамента ми. Изплаших се и не исках да прекарам нощта там, а не мога да отворя вратата на проклетата стая тук.
— Искаш ли да влезеш? — попита Чарли загледан в сломената ми фигура.
Освен ако не греша дълбоко, готова съм да се закълна, че Чарли имаше онзи особен поглед.
Кръвната ми захар се смъкна поне с един километър — буквално — точно както стана, когато видях Чарли на летището в Ница. И после усетих нещо още по-странно: не знам точно как или защо, но ми се стори, че и аз добивам същия особен поглед. И мисля, че той го забеляза. И изведнъж — не знам откъде — придобих вид на човек, който казва: „Имаш ли презервативи, защото веднага искам да отида с теб в Бразилия и къде ли още не“. (И щях да го направя, независимо дали има презервативи или не, защото не можех да се въздържа. Но не казвайте на никого, че съм си признала, иначе ще започнат да ми опяват за разпространявани по полов път болести.) Веднага след това ме обзеха угризения: Господи, не бива да мисля за това, понеже той е гаджето на най-добрата ми приятелка, което обаче прави нещата само по-изкусителни. Ако никога не сте изпитвали някое от тези чувства, горещо ви ги препоръчвам. Всъщност всяко момиче трябва да прекара една нощ, за която знае, че ще съжалява. Винаги е страшно хубаво, докато не те обхване чувството за вина.
— Искаш ли да влезеш? — повтори Чарли.
— Да — промълвих и усетих как се разтопявам по-бързо от кутия шоколадови бонбони.
— Ще се обадя на рецепцията и ще уредя нещата — увери ме Чарли и ме прегърна през раменете.
Ако е възможно кутия шоколадови бонбони да се разтопи два пъти в продължение на десет минути, то тази го направи.
— Добре — прошепнах.
Влязохме вътре и Чарли се обади на рецепцията. Обещаха охраната „скоро“ да се появи. Апартаментът на Чарли беше страхотен. Просторна спалня се свързваше с великолепна всекидневна с високи, сводести прозорци с изглед към Принс Стрийт.
— Може ли да си измия лицето? — попитах.
— Разбира се — отвърна Чарли.
Отидох в банята. Озарена от светлината на една-единствена свещ тя ми се стори огромна с голямата четвъртита вана. Явно бе създадена за моменти, когато ти се въртят непристойни мисли в главата. Искам да кажа: защо иначе биха я направили с размерите на плувен басейн? Изведнъж се сепнах: какво ми се въртеше в ума? Налагаше се да се стегна. През тази нощ не биваше да става нещо, за което ще съжалявам, защото в противен случай Джули ще ме обеси на веригата, която служи за дръжка на чантата й от „Шанел“, а за това щях да съжалявам много повече, отколкото за една посветена на секс вечер. Запалих лампата. На мивката имаше бяла кутийка с надпис: „НОЩНИ АКСЕСОАРИ“. Отворих я. Вътре видях пакетче бонбони за свеж дъх и ултранежни презервативи „Лайф стайл“. Веднага затворих кутийката. Господи, нищо чудно, че всички тук вадеха онзи особен поглед.
Намерих сапун и си измих лицето със студена вода. Погледнах отражението си в огледалото. Не изглеждаше толкова зле, колкото си го представях. Всъщност, прецених, имаше нещо относително бляскаво в разпрана коктейлна рокля на „Зак Посен“. Докато попивах водата от лицето си, реших да подходя към ситуацията зряло и овладяно. Чарли бе като свиреп по-голям брат, който критикува всичките ми действия. Освен това излизаше с най-добрата ми приятелка. За някои неща просто не си заслужава да съжаляваш и да имаш угризения.