— Нямам представа, мамо.
— Какво става с теб? Колко време ще останеш?
— Пристигам в събота и заминавам в понеделник. Имам да пиша материал за следващата седмица.
— Само три дни! Престани да работиш така усилено. Кариерата не е всичко на този свят. Както и да е: имам разкошни чаршафи за теб в стаята за гости. От ирландски лен са. Американците нищо не разбират от тъкани.
— Мамо, ти си американка — напомних й.
— Аз съм английска дама, напъхана в тяло на американка — така ми обяснява инструкторът ми по йога. Чух, че семейството е тук, което е идеално, нали?
— Кое семейство, мамо?
— Семейство Суер, скъпа. Сигурно ще ти е приятно да се видиш с малкия граф, докато си тук. Всички твърдят, че е charmant и по-привлекателен от принц Уилям и принц Хари, взети заедно.
Понякога се питам дали мога да се разведа с мама. В състояние съм да изброя безброй несходства в характерите и тоталните ни различия относно взаимоотношенията ни със съседите.
— Мамо, не сме в особено приятелски отношения със семейство Суер, забрави ли?
— Скъпа, не искам отново да пропуснеш шанса си да го срещнеш.
— Животът не е само стремеж да намериш мъж, за когото да мислиш — троснах се раздразнено.
(Съвсем тайно трябва да призная, че ние, нюйоркските момичета, правим точно това през 95 процента от времето. Просто не го огласяваме. Много по-приемливо е да твърдиш, че през цялото време се тревожиш за кариерата си. Същевременно съм открила, че колкото повече едно момиче се посвещава на кариерата си, толкова повече мисли за мъже.)
— Ще опъна шатра в градината, както Джаки Кенеди направи на моравата пред Белия дом. Лорд и лейди Финула приеха поканата и съм страшно радостна. Метеоролозите предвещават дъжд, но те винаги грешат.
Мама е царица да отрича онова, което не иска да се случи. На рождения ден на баща ми винаги е валяло дъжд. Той се лее върху рождените дни на всички; дори на кралицата.
— Добре, мамо. Ще се видим в събота. Ще наема кола на „Хийтроу“ и пристигам направо. Вероятно някъде следобед.
— Прекрасно. И моля те: гримирай се за събирането. Използвай фон-дьо-тена от „Ланком“, който ти подарих, иначе баща ти ще остане разочарован.
— Ще се постарая — излъгах я.
Мама още не е разбрала, че в наши дни освен нея навярно единствено Джоан Колинс използва фон-дьо-тен.
На следващото утро започнах да си събирам багажа за Англия и тогава си дадох сметка, че трябва да се стегна. Колкото и да бяха ужасни нещата, не биваше да се появя на празника на татко депресирана и намръщена. Би било прекалено себично. Знам, така се държи Наоми Кемпбъл, но на нея й се разминава заради страхотното тяло. Онази вечер в „Мърсър“ се държах необмислено, но това се дължеше на отчаянието ми, несигурността и пълната липса на оргазми наскоро. Сега се налагаше да си платя. Неизвестно как успях да се срещна с негодник, с изпечен лъжец и с професионален сваляч — съпруг на чудовище, а като капак на всичко преспах с бившето гадже на най-добрата си приятелка, който след това изчезна безследно. Бях обречена да водя живот на самотница — поне през следващата седмица. Насилих се да мисля позитивно. Надявах се Джули и аз да се сдобрим. Всеки момент щеше да поиска да вземе назаем костюма от „Версаче“. Докато в петък вечерта пътувах до летище „Кенеди“, за да хвана самолета, реших да съм весела заради онова, което имам, вместо да съм унила заради онова, което нямам. В края на краищата повечето момичета биха умрели, за да притежават толкова обувки от „Марк Джейкъбс“ колкото мен.
За да ти помръкне настроението, преминавайки през охранителните мерки на летище „Кенеди“ в десет вечерта, е достатъчно да се озовеш зад мъж, който по необясними причини пътува с четири лаптопа и всеки трябва да бъде отворен, поставен в отделна табла, сканиран, проверен и отново опакован. В моменти като този едно момиче започва да съжалява, задето си е променило характера. Ако ще работите върху подобряването на характера си, проявявайте избирателност: по чисто практични причини не бива да се отказвате от някои лоши навици. Да не приемеш пътуване с ЧС, е tres глупаво. Повярвайте ми — никога не го правете.
Пристигнах на „Хийтроу“ в единадесет на следващата сутрин. Преди да се отбия в представителството на „Херц“, за да си взема колата под наем, отидох в тоалетната да се преоблека. Нямах никакво намерение да пристигна вкъщи с вид на толкова окаяна, колкото се чувствах. Да обърнеш внимание на външността си, докато се съвземаш от среща за една нощ, чувствително подобрява нещата. Помислете си за Елизабет Хърли — след всяка раздяла веждите й стават все по-истински. Винаги изглежда страхотно, когато пристига в Англия, за да се появи на някое безсмислено събитие сред висшето общество, като игра на поло или мач по крикет, в които участва и Хю Грант. Вдъхновена от нейния пример, се затворих в една кабинка и облякох прекрасен оранжев кашмирен пуловер (DKNY) и леки, кремави панталони („Джой“). С помощта на аксесоари от рода на кожен колан, семпли златни обици и бледотюркоазени обувки с каишка („Джими Чу“), и платнена чанта през рамо със зеброва шарка придобих доста уж небрежен, ала Лиз Хърли блясък. Нямаше начин някой да разбере, че съм го обмисляла три дни в Ню Йорк.