Превод от английски: Ирина Денева – Слав
Всички права запазени. Нито книгата като цяло,
нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани
под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие These Shallow Graves
Copyright © 2015 by Jennifer Donnely
Превод Ирина Денева – Слав
Редактор Ина Михайлова
Коректор Павлина Върбанова
Дизайн и илюстрация на корицата Стоян Атанасов
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2016
ISBN 978-954-27-1752-2
На Уилфрид Донъли, майка ми – първия човек, който ми разказваше истории – с обич и благодарност
Миналото никога не е мъртво. Дори не е минало.
Уилям Фокнър
•
Приют за душевноболни „Даркбрайър“
Ню Йорк
Ноември 1890 г.
Джоузефин Монтфорт се взираше в прясно зарития гроб пред себе си и в дървения кръст в горната му част.
– Ето ви го. Кинч – каза Флин, гробарят, и посочи името, изписано върху кръста. – В понеделник го погребахме.
Понеделник, помисли си Джо. Преди три дни. Достатъчно, за да е започнал да се разлага. И да вони.
– Сега си искам парите – каза Флин.
Джо остави фенера на земята. Извади няколко банкноти от джоба на палтото си и ги отброи в ръката на Флин.
– Ако ви спипат тук, не сте ме виждали. Чуваш ли, момиче?
Джо кимна. Флин прибра парите в джоба си и изчезна в мрака. Лунната светлина обливаше редиците гробове и надвисналите кули на приюта. Отнякъде се надигна стон, тънък и пронизителен.
Изведнъж куражът напусна Джо.
– Дръпни се, Джо. Ние ще свършим всичко. Аз и Оскар – каза Еди.
Стоеше от другата страна на гроба, срещу нея. Когато тя го погледна, той замълча. Не се и налагаше да казва нищо повече. Предизвикателният му поглед беше достатъчно красноречив.
„Как стана всичко това? Как стигнах дотук?“ – запита се Джо. Не искаше да прави това. Искаше да си е вкъщи. На сигурно място в солидната къща на площад „Грамърси“. Искаше ù се никога да не бе срещала Еди Галахър. Шивача. Мадам Естер. Или Феята Фей. Най-вече ù се искаше никога да не беше виждала мъжа, заровен на два метра под нея.
– Върни се до входа. Изчакай ни там – каза Еди без враждебност в гласа.
Джо се изсмя. Да се върне? Как? Нямаше връщане назад. Не и към стария ù живот на ходене по приеми и танци. Не и към училището на госпожица Спаркуел. Не и към приятелите ù или Брам. Нещата бяха стигнали твърде далеч.
– Джо...
– Ти чакай до входа, Еди – отсече Джо.
Еди изсумтя. Подхвърли ù едната лопата. Джо се сепна, но я хвана и започна да копае.
Глава първа
Училището за млади дами на госпожица Спаркуел
Фармингтън, Кънектикът
17 септември 1890 г.
– Труди, ще бъдеш ли така добра да коригираш тези статии? – попита Джо Монтфорт, която подреждаше статиите за училищния вестник върху масичка за чай.
Гъртруд ван Ейк, цялата само руси къдрици и трапчинки, замръзна на място насред общата стая.
– Как разбра, че съм аз? Даже не вдигна поглед!
– „Дюк“ ми каза – отвърна Джо. – „Камео“ на компанията „Дюк“ бяха любимата марка цигари на Труди.
Труди си подуши ръкава.
– Мириша ли?
– Направо вониш. Какво мисли Гилбърт Гроувнър за пушенето ти?
– Гилбърт Гроувнър не знае. Не знае за фасовете, за бутилката пиячка под леглото ми, нито за невероятно разкошното момче, което доставя ябълките – заяви Труди и намигна.
– Уличният език не подобава на девойка от това училище, Гъртруд – високомерно каза Либа Нюланд, която седеше наблизо заедно с приятелката си Мей Делано.
– Нито пък твоята прическа, Либ – не ù остана длъжна Труди и огледа зле накъдрения ù бретон.
– Как си позволяваш! – възмути се Либа.
– Съвсем лесно – бе самодоволният отговор на Труди.
– Стига си се държала невъзпитано и започвай да четеш, Тру – подкани я Джо. – Крайният ми срок е утре.
Труди седна до масичката и си взе курабийка с мармалад от чинията на Джо. Беше три часà – време за чай в училището на госпожица Спаркуел, и общата стая беше пълна с ученички. Всички ядяха и си бъбреха, освен Джо, която подреждаше втория брой на „Нарцис“, училищния вестник.
– Какво имаме тази седмица? – попита Труди. – Обичайната помия?
Джо въздъхна.
– Точно така – призна тя. – Има материал за това как трябва да се запарва чай, стихотворение за котенца, впечатленията на госпожица Спаркуел от Лувъра и съвети за избелване на лунички.