Вече нямаше семейство Монтфорт. Не съществуваше. Поне не и за хората, които, както казваше Маминка, имаха значение. Семейството обаче съществуваше за останалите жители на Ню Йорк. Историята стоя по първите страници на почти всички вестници в града през последните два месеца, от деня, в който Джо излезе от Гробницата.
Нюйоркчани поглъщаха всяка подробност. Всеки минувач на улицата знаеше как семейство Оуенс отказали да повярват, че дъщеря им е жива, и как отказали да допуснат полицията в дома си. Уинтроп Коут беше извадил заповед за обиск и тайнствените списъци излязоха наяве. Точно където Джо бе казала, че ще ги намерят. Бяха опаковани добре, за да не ги повреди времето, и съдържаха подробности за търговията с роби на „Ван Хутън“.
Заради тези списъци Филип Монтфорт беше обречен в очите на обществеността още преди да започне процесът. Ден след ден съдията изслушваше свидетели и се опитваше да стигне до истината. Искането на Филип да затворят Джо в „Даркбрайър“ беше отхвърлено. Веднага щом Ана разбра истината, тя анулира съгласието си в документите, които бе подписала.
Обвиненията срещу Фей бяха снети, когато стана ясно, че единствената ù цел е била да спаси Джо. Ана плати щетите, които Елинор Оуенс бе нанесла на приюта, и това доведе до снемане и на нейните обвинения.
Фей и Елинор бяха излезли от Гробницата незабелязано и бяха изчезнали. Джо знаеше защо – Фей се страхуваше. Страхуваше се, че Шивача все пак ще я продаде на Естер. Беше се прочула в града и цената ù се бе вдигнала. Щеше да им донесе добри пари. Шивача я търсеше, но още не я бе намерил. Фей я биваше да изчезва, Джо го знаеше, но дори и тя не би могла да се крие вечно. Двете с Елинор рано или късно щяха да се появят отново. Джо се тревожеше за тях.
Обвиненията срещу Филип Монтфорт останаха благодарение на Франсис Малън. Двама свидетели, които бяха прочели статията на Еди, се заклеха, че са видели Малън на кея на „Ван Хутън“ със Скъли в нощта на смъртта му. Малън се изплаши и се обърна срещу Филип. Каза пред съда, че Монтфорт му е платил да убие Ричард Скъли, Алва Бийкман и Стивън Смит. Също и за нападението над Еди Галахър и Джоузефин Монтфорт. Малън обаче твърдеше, че не той е убил Чарлс Монтфорт – Монтфорт го бил извършил собственоръчно, макар самият той да твърдеше, че било нещастен случай.
От свидетелското място Малън разказа, че отношенията му с Монтфорт са дългогодишни, и обясни как дъщерята на Елинор се беше озовала при Шивача.
Монтфорт, каза Малън, се свързал с него, когато се върнал от Занзибар. Специално ходил до Ню Йорк – официалният повод бил да върне вещите на Стивън Смит на родна земя, но скритата причина била да обезвреди Елинор Оуенс. Знаел, че е годеница на Смит и че Смит ù е изпратил доказателства за търговията с роби. Един подкупен полицай му направил услугата да потърси Елинор и открил, че е в „Даркбрайър“ и защо. Полицаят познавал един санитар в приюта, Франсис Малън, който винаги търсел начини да изкара допълнително пари.
Филип, разтревожен, че Елинор и детето ù представляват опасност, поискал от Малън да разреши проблема. Малън казал, че детето щели да пратят в сиропиталище, но това не било достатъчно за Филип. Притеснявал се, че може някой ден момичето да поиска да научи кои са били истинските му родители и какво е станало с тях, а той не искал това да се случва. Искал го мъртво.
Малън открил, че не може да убие дете, но искал парите, които му бил обещал Филип. Затова намерил едно мъртво бебе с помощта на гробар от Потърс Фийлд, просешкото гробище, и го подменил с бебето на Елинор. Мъртвото дете било погребано в „Даркбрайър“, но на Елинор не ù казали. Лекарите смятали, че е твърде нестабилна за такава лоша новина, затова я излъгали, че дъщеря ù е пратена в сиропиталище, където ще ù намерят добър дом.
Малън скришом изнесъл живото дете от „Даркбрайър“ и го продал на Шивача с предупреждението, че тя никога не бива да научава кои са били родителите ù. Нито Малън, нито Шивача знаели, че парцалената кукла в кошницата с дрешки, ушити от майка ù, крие годежния пръстен на Елинор.
Не по-малко силен ефект в делото срещу Монтфорт оказаха и показанията на Оскар Рубин, които изненадващо се приеха от съдията. Оскар обясни защо нараняванията на всички четирима покойници не съвпадат с официалните доклади за смъртта им. Информацията впечатли журито, чиито членове бяха смаяни от тази нова и вълнуваща наука за смъртта.
Дори бележникът на бащата на Джо изигра своята роля по време на процеса. Прокурорът отбеляза, че Чарлс Монтфорт се е срещал със Стивън Смит ден преди смъртта си и е изтеглил хиляда долара. Показа доказателството, че Чарлс е възнамерявал да се срещне със Смит отново на 17 септември, вероятно за да му предаде парите, и отново на 15 октомври. Бележките, както и действията на Чарлс, показваха, че е решил да изпълни исканията на Стивън Смит, каза прокурорът – решение, което Филип Монтфорт не е могъл да приеме.