Ню Йорк няма да е същият без теб.
Твой Еди
Джо пъхна обратно писмото в плика с треперещи ръце. „Брам каза, че съм смела – помисли си. – Но аз не съм. Аз съм страхливка. В момента съм по-уплашена, отколкото в нощта, когато чичо ми се опита да ме убие.
Защото обичам Еди Галахър.
Обичам го и се страхувам до смърт, че той вече не ме обича. Че е твърде късно. Че не може да ми прости и винаги ще ми се сърди за това, че от глупост, от прибързване избрах Брам.“
Джо чу мъжки глас, който подканяше пътниците за влака за Чикаго.
– За нас е – каза Кейти.
Отвори куфара си, за да прибере вестника. Джо остана на място, неспособна да помръдне.
Двете жени с воалите отново минаха покрай нея. Бяха на около два метра и тя чуваше какво си говорят. По-високата убеждаваше по-ниската да върви напред. Застанаха пред гишето за билети и високата каза на продавачката, че иска два билета за Чикаго. Гласът ù звучеше уверено, но Джо видях, че ръката ù в ръкавица е стисната в юмрук.
Джо познаваше този глас.
– Съжалявам, госпожице – каза жената на гишето. – За днешния влак няма места. Мога да ви дам за утре.
– Няма ли друг влак, който можем да вземем днес? – попита високата жена с тревога в гласа.
Джо се изправи. Кейти си затвори куфара.
„Не мога да го направя – каза си тя. – Не мога да живея отново по стария начин. Не мога да напусна града, който обичам. Не мога да напусна мъжа, когото обичам.“
Тя се приближи до жените.
– Ето – и подаде на високата билетите си. – Използвайте нашите имена, докато стигнете в Чикаго, за да не ви надуши Шивача. После си измислете нови. Внимавайте.
Тя се обърна да си тръгне, но високата жена я хвана за китката.
– Помниш ли разходката по Бруклинския мост?
Джо кимна.
– Говорихме за свободата – каза жената. – Само това съм искала някога и сега я имам благодарение на теб. Майка ми също. Ако не беше ти, тя още щеше да е на улицата, а аз щях да съм при мадам Естер и никога нямаше да се намерим. Свободата наистина е най-хубавото нещо. Благодаря ти, че ми даде моята, Джо Монтфорт. Никога няма да мога да ти се отплатя.
Джо я прегърна силно.
– Ти вече ми се отплати.
Двете жени останаха прегърнати известно време. После един кондуктор викна на пътниците за Чикаго да се качват.
– Тръгвайте – каза Джо. – Бързо.
Фей Смит и Елинор Оуенс забързаха към перона. Докато Джо гледаше след тях, Кейти се приближи до нея.
– Ще се качваме ли на влака, или не? – попита тя.
– Не – отвърна Джо. – Промених си решението. Няма да ходя в Уинетка. Или където и да е другаде. Току-що дадох билетите ни.
– Какво си направила? – изписка Кейти. – На кого ги даде?
– На една приятелка – каза Джо. – Най-добрата приятелка, която съм имала.
Продължи да гледа как Фей и Елинор се качиха на влака, после излезе от сумрака в Гранд Сентръл с Кейти по петите и пристъпи в сивата зимна светлина на своя град.
Епилог
2 февруари 1891 година
Челси
– Чао, Джо! Разбий ги! – извика Сара Стийн.
– Непременно и ще ти донеса телата им! – викна Джо през рамо.
Сара избухна в пронизителния си смях и ù помаха с окървавен скалпел. Правеше дисекция на едно кравешко око на кухненската маса. Джо затвори врата на апартамента и припна надолу по стълбите.
Бяха съквартирантки със Сара. Джо се беше сблъскала с нея в една агенция за недвижими имоти. Сара беше дошла да пусне обява, че си търси съквартирантка, тъй като момичето, с което живееше, се беше омъжило, а Джо бе дошла да си търси стая под наем. Сега живееха заедно в „Жана Д’Арк“, червена тухлена постройка на ъгъла между Четиринайсета и Седма улица, в нещо, което се наричаше френски апартамент: малко самостоятелно апартаментче с миниатюрна кухня и баня. За пръв път в живота си Джо можеше да излиза и да влиза в дома си, когато пожелаеше, без да измисля извинения и да има нужда от придружител.
„Свобода“ – помисли си тя, бутна вратата на блока и излезе на улицата. Наистина е най-хубавото нещо.
Днес бе първият работен ден на Джо. Беше развълнувана и нервна. Беше се наложило да призове цялата си смелост, за да кандидатства за мястото, но работодателят я беше взел веднага, като ù каза, че била роден талант.
Заплатата не беше огромна. Тя имаше и доход от инвестиционния фонд, но внимаваше с него. Вече се беше наложило да направи някои неочаквани разходи, например за галоши, за да опази обувките си от кишата. Никога досега не беше вървяла пеша през зимата. Долан винаги беше на разположение.
След като беше дала билетите на Фей и беше излязла от Гранд Сентръл, Джо веднага беше отишла в една бижутерия, за да продаде часовника си, обиците и гривната, която носеше. Плати на Кейти дължимата сума, сбогува се с нея и след това се регистрира в скромен хотел. Оттам писа на майка си, за да ù каже, че няма да дойде в Уинетка, защото сърцето ù е в Ню Йорк.