— Добре — мрачно каза Джером, — предполага се, че знаем какво означава това.
— Не сме сигурни…
— Аз съм.
Картър многозначително го погледна и за няколко секунди се възцари тишина. Винаги съм подозирала, че в такива моменти двамата общуват телепатично — нещо, което ние, по-незначителните безсмъртни, не можехме да правим без чужда помощ.
— Значи Дуейн наистина е мъртъв? — попитах аз.
— Да — отвърна Джером, спомняйки си, че съм там. — Съвсем мъртъв.
— Кой го е убил? Вече се знае, че не съм аз.
Те се спогледаха и вдигнаха рамене, но не отговориха. Изглеждаха като двама небрежни родители. Картър извади пакет цигари и си запали една. Боже, мразех да се държат по този начин! Накрая Джером каза:
— Ловец на вампири.
— Наистина ли? Като онова момиче по телевизията? — опулих се аз.
— Не точно.
— Е, къде ще ходиш тази вечер? — весело попита Картър.
— На срещата със Сет Мортенсен. Не сменяйте темата. Искам да науча повече за този ловец на вампири.
— Смяташ ли да спиш с него?
— Аз… Какво?! — За част от секундата си бях помислила, че ангелът ме пита за ловеца на вампири. — Имаш предвид Сет Мортенсен?
Картър издуха дима:
— Разбира се. Ако бях сукуба, влюбена в смъртен творец, щях да постъпя точно така. На вас, лошите, не ви ли се иска да завземете още някоя и друга знаменитост?
— Вече имаме доста знаменитости — отвърна Джером.
Да спя със Сет Мортенсен? Хубава работа! Това бе най-нелепото нещо, което някога бях чувала. Беше ужасно! Ако погълна жизнената му енергия, никой нямаше да може да каже колко време ще мине, докато излезе следващата му книга.
— Не! Разбира се, че не.
— Какво смяташ да направиш, за да те забележи?
— Да ме забележи?
— Разбира се. Имам предвид, че момчето вероятно има тълпи от фенове. Не искаш ли да се откроиш?
Зяпнах от изненада. Дори не бях помислила за това. А трябваше ли? Вече бях толкова претръпнала, че ми бе трудно да изпитам удоволствие от нещо. Книгите на Сет Мортенсен бяха едно от малките ми бягства. Навярно трябваше да си го призная и да се опитам да започна връзка с писателя? По-рано през деня се бях присмивала на върволицата от фенове. Щях ли да стана една от тях?
— Е, Пейдж най-вероятно ще му представи персонала. Тогава ще изпъкна.
— Да, разбира се — Картър загаси цигарата си в кухненската ми мивка. — Сигурен съм, че никога не му се отдава възможността да се запознае с персонала на някоя книжарница.
Отворих уста да протестирам, но Джером ме прекъсна:
— Достатъчно! — Той хвърли на Картър многозначителен поглед. — Трябва да тръгваме.
— Почакайте за минутка! Не можех да повярвам, че в крайна сметка Картър успя да ме отвлече от темата за вампира. — Трябва да зная повече за този ловец на вампири.
— Всичко, което трябва да знаеш, е, че се налага да бъдеш внимателна, Джорджи. Извънредно внимателна. Не се шегувам.
Преглътнах, усетила железните нотки в гласа на демона.
— Но аз не съм вампир.
— Не ме е грижа. Тези ловци следят вампирите с надеждата да открият и останалите. Можеш да бъдеш замесена само защото общуваш с тях. Покрий се. Не оставай сама. Намери си компания — смъртни или безсмъртни, няма значение. Би могла да продължиш с услугите си за Хю и докато го правиш да привличаш още души на наша страна.
При тези думи завъртях очи, тъй като те вече вървяха към вратата.
— Наистина го мисля. Бъди внимателна. Стой в сянка. Не се замесвай в това.
— И — добави с намигане Картър — да поздравиш Сет Мортенсен от мен.
В този момент двамата излязоха и внимателно затвориха вратата след себе си. Това бе истинска вежливост, тъй като и двамата можеха просто да се телепортират. Или пък да издухат вратата ми.
Обърнах се към Обри. Тя беше наблюдавала ставащото от дивана, а опашката й потръпваше.
— Е — попитах я замаяна, — какво да правя сега?
Значи Дуейн наистина беше мъртъв? Искам да кажа, да, беше негодник, а и аз бях доста напушена, когато го заплаших миналата нощ, но всъщност никога не съм искала наистина да умре. И каква беше тази работа с ловеца на вампири? Защо искаха от мен да съм внимателна, когато… По дяволите! Току-що бях погледнала часовника на микровълновата фурна. Той хладно ме информира, че трябваше да съм в книжарницата възможно по-скоро. Изхвърлих Дуейн от ума си, втурнах се в спалнята и се огледах в огледалото. Обри ме последва доста по-мудно.