Какво да облека? Можех да остана със сегашните си дрехи. Комбинацията от пуловер и панталони каки изглеждаше прилична и не се набиваше на очи, макар че цветовата гама се съчетаваше малко прекалено със светлокестенявата ми коса. Наподобяваше облеклото на някоя библиотекарка. Исках ли да остана незабележима? Може би. Както казах на Картър, наистина не исках да правя нещо, което би могло да събуди романтичния интерес на моя най-любим писател.
И все пак… Все пак си спомних какво ми беше казал ангелът — трябваше да бъда забелязана. Не исках да бъда просто поредното лице в тълпата около Сет Мортенсен. Това беше последната спирка от последната му обиколка. Несъмнено през изминалия месец бе видял хиляди фенове — фенове, които се сливаха в море от невзрачни лица, правещи плиткоумните си коментари. Бях посъветвала мъжа в кафенето да прояви новаторство във въпросите си и възнамерявах да подходя по същия начин към външния си вид.
Пет минути по-късно отново застанах пред огледалото, този път издокарана с виолетова копринена блуза без ръкави, с дълбоко деколте, съчетана с шифонена пола на цветчета. Полата почти покриваше бедрата ми и „литваше“ при всяко мое завъртане. Щеше да е перфектното облекло за танцуване. Сложих кафявите си обувки на високи токчета с каишки и погледнах към Обри за одобрение.
— Какво мислиш? Прекалено секси?
Тя започна да си чисти опашката.
— Секси е — отвърнах си сама, — но по изискан начин. Мисля, че и прическата допринася.
Бях вдигнала дългата си коса в нещо като романтичен кок, като оставих няколко къдрици да обрамчват лицето ми, и да подчертаят очите ми. За кратко ги преобразих и те станаха много по-зелени от обикновено. Но после промених мнението си и им върнах нормалния лешников цвят със златистозелени точици. Когато Обри отново отказа да признае колко добре изглеждам, грабнах палтото си от змийска кожа и кръвнишки я изгледах:
— Не ми пука какво мислиш. Тези дрехи показват добър вкус.
Излязох от апартамента с моя екземпляр на „Договорът Глазгоу“ и тръгнах към работното си място, безразлична към ситния дъжд. Още едно предимство на преобразяването.
Феновете се тълпяха в търговската част, нетърпеливи да видят човека, чиято последна книга дори и след пет седмици все още оглавяваше класацията за най-продавани книги. Промъкнах се покрай тях, проправяйки си път към стълбите, които водеха към втория етаж.
— Книгите за юноши са подредени отсреща до стената — разнесе се наблизо дружелюбният глас на Дъг. — Повикайте ме, ако имате нужда от още нещо.
Той остави клиента, на когото беше помогнал, видя ме и незабавно изпусна книгите, които държеше. Клиентите отстъпиха встрани и безучастно го наблюдаваха как коленичи, за да ги събере. Веднага разпознах обложките. Бяха издания с меки корици на по-стари творби на Сет Мортенсен.
— Какво светотатство! — изкоментирах аз. — Да ги оставиш да докоснат земята. Сега ще трябва да ги изгориш като знаме.
Без да ми обръща внимание, Дъг събра книгите, а после ме дръпна настрани, за да не ни чуват.
— По-добре се прибери и си облечи нещо по-непретенциозно. Божичко, можеш ли изобщо да се наведеш с това?
— Какво, да не мислиш, че ще ми се наложи?
— Е, зависи. Искам да кажа, все пак и Уорън е тук.
— Това е грубо, Дъг. Много грубо.
— Сама си го просиш, Кинкейд. — Той с неохота ме изгледа преценяващо, точно преди да тръгнем по стълбите:
— Обаче изглеждаш доста добре.
— Благодаря. Искам Сет Мортенсен да ме забележи.
— Повярвай ми, ще те забележи, стига да не е гей. А може би дори и тогава.
— Нали не изглеждам като уличница?
— Не.
— Нито пък евтина?
— Не.
— Исках да бъда сексапилно елегантна. Как мислиш?
— Мисля, че достатъчно подхраних егото ти. Много добре знаеш как изглеждаш.
Изкачихме стълбите. Подредените в редици столове заемаха по-голямата част от кафенето и се разпростираха извън него към отделението за карти и книги за градинарство. Пейдж, управителка на книжарницата и наша началничка, съсредоточено изпълняваше нещо като кабелна акробатика с микрофона и озвучителната система. Не зная за какво е била използвана сградата преди „Емералд Сити“ да се нанесе тук, но тя съвсем не беше идеалното място за озвучаване и събиране на големи групи хора.