— Отивам да й помогна — каза ми Дъг. Много кавалерско. Пейдж беше бременна в третия месец. — Съветвам те да не правиш нищо, за което е необходимо извиване повече от двайсет градуса, в която и да е посока. А, и ако някой се опита да те накара да сключиш ръце зад гърба си, по-добре не го прави.
Силно го смушках в ребрата и той едва не изтърва книгите отново.
Брус, все още зад бара, ми подаде четвъртото за деня мокачино с бял шоколад и аз се отдръпнах към рафта с географски книги, за да го изпия, докато чакам приготовленията да приключат. Огледах се и забелязах мъжа, с когото бяхме говорили за Сет Мортенсен. Все още държеше екземпляра си на „Договорът Глазгоу“.
— Здравейте — обадих се аз.
Той подскочи при звука на гласа ми, тъй като беше погълнат от един пътепис за Тексас.
— Извинете, не исках да ви изплаша.
— Н-не, н-не сте — заекна той и ме огледа преценяващо от главата до петите, като очите му се спряха за малко на ханша и гърдите ми и се задържаха по-дълго на лицето ми. — Преоблекли сте се. — Явно осъзнал многобройните намеци в подобно изказване, бързо добави:
— Не че е лошо. Искам да кажа, че е добре. Това е…
Той се притесни още повече, обърна се и несръчно се опита да остави на стелажа книгата за Тексас, обърната наопаки. Скрих усмивката си. Този тип наистина беше очарователен. Срамежливите мъже, на които попадах, не бяха много. Изглежда, че в наши дни ухажването изисква мъжете да се правят на колкото е възможно по-големи отворковци, и за нещастие, на жените това май наистина им харесва. Добре де, дори и аз понякога го харесвам. Но и срамежливите мъже трябваше да имат своя шанс и аз реших, че един малък безобиден флирт, докато чакам срещата да започне, ще се отрази добре на самочувствието му. Може би не му вървеше много с жените.
— Позволете ми да го направя — предложих, като се обърнах към него. Ръцете ми докоснаха неговите, взех книгата и внимателно я поставих на рафта с корицата напред. — Ето така.
Отстъпих назад, сякаш за да се полюбувам на работата си, но всъщност го направих, за да бъда съвсем близо до него — раменете ни почти се докосваха.
— Трябва да сме внимателни с книгите — обясних аз. — Външният вид е много важен в този бизнес.
Той се осмели да ме погледне. Все още беше нервен, но постепенно възвръщаше хладнокръвието си.
— Според мен съдържанието е по-важно.
— Нима? — Леко се преместих и сега отново се докосвахме, а мекият фланелен плат на ризата му се отъркваше в голата ми кожа. — Бих се заклела, че преди малко бяхте напълно погълнат от външния вид.
Той отново сведе поглед, но забелязах, че устните му се извиха в усмивка.
— Някои неща са толкова поразителни, че не спират да привличат вниманието ни.
— Това не ви ли прави любопитен да разберете какво има вътре?
— По-скоро събужда желание у мен да ви давам предварителни копия.
Предварителни копия? Какво?…
— Сет? Сет, ето къде си бил.
Пейдж тръгна по пътеката към нас. Дъг вървеше след нея. Тя засия, като ме видя, а аз, щом събрах две и две, почувствах как потъвам в земята от срам. Не, не, не можеше да бъде…
— Е, Джорджина, виждам, че вече си се запознала със Сет Мортенсен.
Глава 4
— Убий ме, Дъг. Убий ме още сега, избави ме от страданията ми.
Като пренебрегнем безсмъртието ми, чувството беше съвсем искрено.
— Божичко, Кинкейд, какво толкова си му казала? — прошепна Дъг.
Заедно с още няколко други души стояхме леко встрани от публиката на Сет. Всички столове бяха заети, затова местата с добра видимост бяха доста търсени. Имах щастието да съм с останалия персонал в запазената за нас секция, откъдето перфектно виждахме Сет, който четеше от „Договорът Глазгоу“. Не че исках да попадна пред погледа му. В действителност бих предпочела никога повече да не се окажа насаме с него.
— Е — казах на Дъг, поглеждайки Пейдж, да не би да сме привлекли вниманието й с нашето шушукане, — изкритикувах феновете му и колко много време минава, докато излезе следващата му книга.
Дъг ме изгледа — бях надминала и най-смелите му очаквания. — След това казах — все пак не знаех, че е той, — че бих станала секс робиня на Сет Мортенсен, ако в замяна получавам предварителни копия от книгите му.
Не се впуснах в подробности за импровизираното си флиртуване. Само като си помисля какво си представях — че лаская егото на един срамежлив млад мъж! Мили Боже! Стига да иска, Сет Мортенсен можеше всяка вечер да си ляга с различна почитателка. Но той не изглеждаше от този тип и отначало прояви пред тълпата същата стеснителност, която прояви и пред мен. Щом започна да чете стана много по-спокоен — говореше с въодушевление, а гласът му се повишаваше и понижаваше с изразителност и лек хумор.