— Не знам — призна той, — може би нашият високопочитаем отец. Тя се обади на някого.
Хелена се обърна и се приближи към мен, а ужасът проникна до мозъка на костите ми, щом осъзнах опасността. Тя беше другият нефилим. Налудничавата мошеничка Хелена. Хелена, която на няколко пъти бях обидила, на която се бях подигравала зад гърба й и чиито служители бях откраднала. Погледът й ми информира, че тя също си е спомнила всичко това, докато втренчено ме наблюдаваше.
— Свали полето — нареди на Роман и миг по-късно, щом силата ни пусна, двамата със Сет се свлякохме задъхани.
— Вярно ли е? На баща ни ли се обади?
— Не… съм се обадила… на никого.
— Лъже — меко отбеляза Роман. — На кого се обади, Джорджина?
Когато не отговорих, тя ме зашлеви и от удара се чу силно пляс. В този звук имаше нещо странно познато. Хелена бе тази, която през нощта ме нападна в онази уличка. Разбрах, че когато бях отишла в „Кристъл Старц“, тя ме бе разпознала въпреки дегизировката ми. Беше разпознала аурата ми и бе решила да си поиграе с мен, подхвърляйки ми, че ме чака голямо бъдеще, докато ми пробутваше заглавия и курсове.
— Винаги си била с тежък характер, нали? — присмя се тя. — Години наред съм търпяла такива като теб и подобните ти да се подигравате с начина ми на живот и ученията ми. Още преди много време трябваше да направя нещо по отношение на теб.
— Защо — учудих се, върнала си отново контрола над гласа, — защо го правиш? Точно ти, която знаеш за ангелите и демоните… Защо продаваш онези глупости в стил Ню Ейдж?
Тя ме изгледа със смразяващ поглед:
— Глупости ли са наистина? Глупост ли е да насърчаваш хората да поемат контрола над собствения си живот, да видят самите себе си като извор на сила, вместо да попаднат в капана на колебаенето кое е правилно и кое грешно?
Не отговорих и тя продължи:
— Аз уча хората как да станат силни. Уча ги да забравят за греха и спасението, за да намерят щастието си сега — на този свят. Вярно е, че някои от тези неща са… поукрасени, за да предизвикат изумление и благоговение, но какво значение има, щом крайната цел е постигната? Когато си тръгват от моите курсове хората се чувстват като богове и богини. Те откриват божественото в себе си, а не в онова, което им пробутва някоя студена, лицемерна институция.
Не бях успяла дори да започна да формулирам отговора си, когато ми просветна, че Хелена и Роман бяха напълно еднакви; и двамата бяха недоволни от системата, която ги бе създала и срещу която всеки от тях се бунтуваше по различен начин.
— Зная какво мислиш за мен. Чувала съм какво говориш за мен. Видях как изхвърли материалите, които онази вечер ти дадох, и несъмнено го направи с мисълта, че съм някаква луда, дърдореща за Ню Ейдж. И все пак… за някой толкова самодоволен и така убеден в собствената си правота ти си от една от най-нещастните личности, които някога съм срещала. Мразиш играта и все пак я играеш. Играеш или защитаваш, защото нямаш куража да направиш нещо друго. — После поклати глава и сухо се изсмя: — Не беше необходимо да съм медиум, за да ти предскажа онези неща. Надарена си, но пилееш дарбата си. Пропиляваш живота си и ще го прекараш нещастна и самотна.
— Не мога да променя това, което съм — пламенно възразих, жегната от думите и.
— Говориш като робиня на системата.
— Майната ти — върнах й го. Накърняването на гордостта и идентичността често прави човека безразсъдно гневен, независимо дали гледната му точка е добре обоснована. — По-добре робиня на системата, отколкото лудо божествено копеле. Не е за чудене, че твоят вид е преследван, за да бъде изтребен.
Тя отново ме удари, този път използвайки нефилимската си сила. Болеше, и то много.
— Ти, малка курво, нямаш представа за какво говориш.
Тя се засили да ме удари отново, но бе спряна от Сет, който внезапно застана пред мен.
— Спри! — изкрещя той. — Спри с всичко…
Нов порив на сила, не разбрах дали от Роман или от Хелена, го запрати през стаята към другата стена. Потреперах.
— Как смееш — започна Хелена и сините й очи гневно заблестяха — ти, един смъртен, който няма никаква представа за…
Още преди думите да излязат от устата й, аз вече бях в движение. Да гледам как бива малтретиран Сет възпламени нещо в мен, гневна реакция, за която знаех, че е безнадеждна, но не можех да я потисна. Скочих върху Хелена, приемайки първата форма, която ми бе дошла наум, несъмнено благодарение на това, че по-рано бях видяла Обри — превърнах се в тигър. Трансформацията ми отне само секунда, но бе адски болезнено, докато човешкото ми тяло се разширяваше; краката и ръцете ми се превърнаха в тежки лапи с остри нокти. Възползвах се от елемента на изненада, но продължи само миг — хвърлих се върху нея и съборих лекото й тяло на земята.