Юлиана Манова
The End
Двете момичета бяха вече от около два часа в басейна и Даниела чувстваше, че почва да й става студено, колкото и да бе топла водата. Затова реши, че е време да си тръгват и се обърна да види дали приятелката й е наблизо. Оказа се в другия край на басейна. Даниела заплува натам и когато стигна, видя, че тя вече излиза.
— Тъкмо щях да ти казвам да си тръгваме — усмихна се Дани, все още във водата.
— Честно казано, на мен още не ми се тръгва, но се налага… — направи кисела гримаса Михаела.
— Че защо… — но преди да довърши, Даниела видя тънката струйка кръв, която се стичаше по вътрешната част на бедрото на приятелката й. — Аха, ясно. Е, добре, ей сега идвам и аз, ти отивай в съблекалнята, имам една, две превръзки в раницата, ще ги намериш.
— Окей, мерси много, без теб бях загубена! — Миша й махна и се запъти към съблекалнята.
Даниела преплува още веднъж басейна на дължина и излезе от стълбичката в другия край. Върна се обратно да си вземе джапанките, кърпата и другите дреболии, които беше оставила наблизо. После побърза да види как се оправя Михаела. „Тя е късметлийка — помисли си. — Ако не бяхме останали само двете сега, сигурно щеше да се изложи пред доста хора.“
Когато отвори вратата на съблекалнята, в първия момент доста се стресна. По пода, от прага, където стоеше в момента, до един от душовете и после до масата, където бе оставила раницата си, водеше кървава пътечка, сякаш някой бе влачил ранено животно.
Момичето застина на вратата зашеметено.
— Мише? Добре ли си?
Михаела се показа от съседната стая с шкафчетата. Беше сложила бикините си и най-дебелата превръзка, която бе успяла да намери — една Super Plus.
— Струва ми се, че да… Въпреки че съм малко отпаднала и ме заболя главата.
— Винаги ли кървиш толкова много? И ако си знаела, че тези дни ще…
— По дяволите, изобщо не очаквах! Преди около седмица свърши предишният ми цикъл… И никога не е имало толкова много кръв! Може би съм се разболяла от нещо или… и аз не знам.
— Ами давай да се обличаме и да отидем при някой гинеколог или нещо подобно. Имам чувството, че половината ти кръв е изтекла тук.
— А аз имам чувството, че другата половина изтича в момента. Ох — тя сложи ръка на челото си, — как ме цепи главата! Да имаш аналгин или нещо друго за главоболие?
— Не, нямам лекарства в мен. Май преди гинеколога трябва да минем и през някоя аптека, а?
— Да, не е лоша идея, защото едва издържам! — Михаела затвори очи и направи такава болезнена гримаса, че Дани дори не искаше да си помисля какво й е в момента. А в следващия миг ахна от изненада.
— Мише… превръзката… Господи!
Михаела погледна надолу и видя по белите й бикини да се разпростира алено петно. Първите няколко капки кръв покапаха по плочките, последвани от ручейчета по бедрата й, които за няколко секунди прераснаха в цял водопад. Кървав водопад, чийто извор се криеше някъде в уплашеното седемнайсетгодишно момиче. Двете се спогледаха ужасени.
— Бързо трябва да намерим лекар, какъвто и да е! — почна да се паникьосва Даниела. Тя не спомена, че според нея след такова количество изтекла кръв приятелката й трябваше да бъде най-малкото в безсъзнание, ако не и нещо по-лошо.
В същото време от носа на Михаела също бликна кръв. Застича се по брадичката й и надолу по врата й, докато тя трескаво се опитваше да я изтрие. След минутка и от ушите й се проточиха кървави пътечки, които се присъединиха към шуртящата от носа й яркочервена река. Сега вече момичето приличаше на някой абориген, намазал се с боя, за да му донесе успех в битката с врага или при лова. Сякаш бе облякла ален комбинезон, който я обгръщаше нежно от врата до пръстите на краката. Около нея започна да се образува локва от извиращата неспирно кръв.
— Боже Господи! ПОМОЩ!!! Някой да извика лекар!
Но в съблекалнята бяха само те двете, така че Дани се втурна навън да потърси помощ.
— О, по дяволите — тихо и без никакво чувство промълви Михаела. Гледаше езерцето в краката си, казваше си, че това е невъзможно, но въпреки това се случваше. — И всичко това е от мен? И още съм жива? Изключено.
А кръвта продължаваше да се стича по тялото й и да се събира в краката й, правейки езерцето да изглежда вече като малко море. Половината под на помещението с душовете беше залят. Както и половината от стаята с шкафчетата, тъй като тя все още стоеше на прага.
— Господи, как ме цепи главата… — едва изрече момичето и се строполи на пода.
След две, три минути Даниела се върна с човека, който събираше парите на входа. Бяха се обадили на Бърза помощ и той дойде да види дали наистина положението е толкова сериозно, колкото го описваше уплашеното момиче и дали не може да помогне с нещо. Завариха Михаела на пода, а кръвта вече бе заляла целия под… и не спираше да тече. Мъжът пребледня, когато видя колко е зле ситуацията. Той бързо коленичи до падналата девойка и притисна с ръка сънната й артерия. Не можа да усети никакъв пулс. Наведе се да провери и дишането й. Отново нищо.