The Evil That Men Do

Юлиана Манова The Evil That Men Do 1

Колин лежеше на леглото си и зяпаше една муха, която пълзеше по тавана. Доста смислено занимание, в сравнение с предишните три дни, когато зяпаше само тавана с празен поглед. Но все пак трябваше да разберат, че вече не могат да му казват какво да прави. Беше на деветнайсет и можеше сам да решава дали иска или не да направи нещо. Преди няколко дена баща му го бе извикал, за да му съобщи (не да го попита), че следващата седмица има официално събиране, организирано от шефа му и ще отидат тримата заедно с майка му. Колин се опита да му обясни, че надали може да има нещо, което му се иска по-малко от това да ходи с костюм на някакво събиране на колегите на баща му, но нямаше кой да го чуе. Основната причина, разбира се, не бе в това. Имаше нещо много по-важно. Точно деня, в който щеше да бъде партито, започваше екскурзията от гимназията, на която той толкова искаше да отиде. Щяха да заминат за пет дена далеч от училище, от техните и от монотонния живот на малкото градче, в което живееха. Щяха да бъдат невероятни дни, прекарани по най-добрия и забавен начин. Ако само му бе позволено да замине. Но баща му не искаше и да чуе. Така че Колин обяви гладна стачка, не говореше с никой, по цял ден лежеше в леглото си и не вършеше нищо, ядосвайки се все повече и повече на този несправедлив живот. Цялата учебна година бе минала горе-долу само за да се стигне до тази екскурзия, а се оказваше, че в крайна сметка май така и няма да я дочака.

Утре другите заминаваха. Ако днес баща му не решеше да го пусне, Колин щеше да пропусне последната екскурзия в гимназията. Догодина най-вероятно щеше вече да е в университета, а там подобни неща нямаше. Яростта, която изпитваше в началото, че ще го накарат да изпусне това преживяване, започваше да преминава в отчаяние. Колкото и да се ядосваше преди, Колин все пак се надяваше, че ще проявят малко разбиране и ще го пуснат. Но днес надеждата му вече угасваше. Три дена баща му също не му бе казал и дума, нито бе идвал в стаята му да го види. Само майка му на няколко пъти идва и се опита да го накара да хапне нещо или поне да изтръгне няколко думи от него. Безуспешно. Откакто се бе скарал с баща си, не се бе преобличал. Спеше със същите дрехи. Този път бе приел всичко много навътре и бе решил каквото може да прави напук. Беше БЕСЕН за проявеното неразбиране. Как можеше да стане точно последната година откакто бе в гимназията? Той се обърна към стената и се зае да изучава за пореден път много внимателно плаката си на Iron Maiden. Вече знаеше всяка подробност от него, но поради липса на каквото и да било занимание го разглеждаше милиметър по милиметър отново и отново. Загледа се в лицата от публиката, която се блъскаше пред сцената, и се взря в един определен човек. Забелязал го бе вчера, когато пак зяпаше плаката. Беше точно на първия ред, съвсем близо до Брус Дикинсън, а отзад фигурата на чудовището Еди сякаш се бе втренчила точно в него. С нещо му напомняше него самия. Той никога не бе ходил на концерт на Maiden, въпреки че това беше една от мечтите му. Но за да го направи, трябваше да пътува до някой голям град, а досега не бе имал шанса да се получи съвпадението хем той да има достатъчно пари за път, хем групата да е някъде сравнително наблизо. Момчето от плаката външно не приличаше много на Колин, но възхищението, изписано на лицето му, много наподобяваше изражението му, когато слушаше албумите на любимата си група. А и дрехите му бяха подобни. Носеше черна блуза, черни дънки и кожено яке — нещо като униформа за всеки, който слуша групи от рода на Iron Maiden. Той самият сега беше с неговата си черна блуза и макар да не я бе сменял и да бе спал с нея вече три дена, все още се чувстваше добре и не му се искаше да я маха. Тя прилепваше плътно към тялото му и му беше много удобна. Въпреки че вече започваше да му стяга и явно скоро щеше да се наложи да я сменя с някоя по-голям размер. Имаше я от доста време, а не помнеше някой да му я е купувал. Един ден я намери при другите си дрехи и понеже се оказа, че никой не я иска, той си я запази и оттогава си я обичаше много. Ако трябваше да си запази само една дреха от целия си гардероб, това щеше да е тази блузка. Колин погледа още малко непознатия от плаката и се обърна отново по гръб.

Почука се. Той не каза нищо, но след няколко секунди вратата се открехна и влезе майка му.

— Говорих с баща ти.

Колин се надигна и седна, гледайки я очаквателно.

— Убедих го, че не може да умреш от глад заради глупавото му парти и той се съгласи на компромис. Ще ходиш на екскурзията утре. Но при едно условие. Ще бъдеш най-доброто момче на света. До края на годината трябва да изкарваш само шестици, като се прибереш да ми помагаш в домакинството, да ходиш на пазар… ако направиш нещо, което не допадне на баща ти или мен, при най-малкия гаф, ще бъдеш наказан един месец да не мърдаш от къщи.

1

The Evil That Men Do (англ.) — „Злото, което вършат хората“, песен на „Айрън Мейдън“ от албума „Седми син на седми син“ (Seventh Son Of A Seventh Son), 1988 г.