— Всъщност, мисля, че ще пия само чаша вино. Някакво бяло. Каквото и да е. Не съм придирчива — допълва, като не смее да погледне сестра ми.
— А за мен бира — допълвам усмихнато аз. Никога не съм си падала по коктейли. Твърде бързо ме напиват.
— Идват веднага! — отсича барманът.
— О, и само още едно нещо! — обажда се Робин, повдига се на пръсти и го оглежда. — Как се казвате?
Не мога да повярвам! Вярно е, чувала съм, че американските жени били доста по-самоуверени, ама чак пък толкова!
— Брад — ухилва се той и се прави на Том Круз от филма „Коктейл“. — А номера ми искате ли го?
— О, не, благодаря — увесва нос Робин. — Жалко, че не се казвате Харолд.
— А кой е Харолд? — питам объркано.
— Нямам представа — свива рамене тя. — И точно в това е проблемът.
— Ако търсиш изчезнал човек, имам страхотни връзки в нюйоркската полиция — вметва услужливо Кейт.
— Сестра ми е омъжена за ченге — пояснявам аз.
— Така ли? — ококорва се Робин. — Боже, колко вълнуващо!
— Е, не чак толкова — засмива се сестра ми. — Защото не познаваш Джеф.
— Нито пък Харолд — напомня й барманът, който най-безсрамно е започнал да ни подслушва. Изглежда леко обиден, че е бил пренебрегнат заради някакъв си напълно непознат с име от миналия век.
— Е, да. Засега не го познавам. Но си знам, че е някъде там и ме чака! — отсича абсолютно уверено Робин. — Една врачка ми каза!
— Ходила си при врачка! — провиква се възмутено Кейт.
— Ами да. Преди година — кимва съвсем сериозно Робин. — Каза, че скоро съм щяла да срещна сродната си душа и затова трябва да се оглеждам за мъж на име Харолд. — Спуска ръка към огромния медальон от розов кристал, висящ на врата й, и здраво го стисва. — Когато става въпрос за любов, трябва да се доверя единствено на силата на вселената!
Отново поглеждам сестра си. Отдалече се вижда, че едва сдържа цинизма си.
— А случайно да е казала как трябва да изглежда този Харолд? — изплюва накрая.
Робин млъква и оглежда внимателно бара, за да се увери, че никой не я подслушва. Очевидно се страхувала не би някой да отпраши с тази строго секретна информация и пръв да открие Харолд. Накрая, когато се убеждава, че периметърът е обезопасен, тя прошепва със заговорнически тон:
— Висок, с тъмна коса и много красив!
С периферното си зрение забелязвам как барманът издува важно гърди.
— Боже, каква изненада! — завърта презрително очи сестра ми.
— Заповядайте, дами! — прекъсва ни барманът и поставя на бара пред нас три питиета. — Това прави двайсет и осем долара.
— Аз ще платя! — отсичам веднага и се присягам за чантата си. — Сега е мой ред. — И започвам да ровя за портмонето си, обаче вътре има толкова много неща, че не мога да го открия. На вид големите чанти може и да са модерни, но на практика са крайно неудобни — вместо да те улесняват, те просто те карат да мъкнеш навсякъде със себе си купища боклуци.
Изваждам праисторическа обвивка от брауни, гланц за устни, целия покрит с мъх, пропуск за метрото… По дяволите! Все тук някъде трябва да е! И тъкмо я накланям, за да погледна по-добре, когато тя внезапно се преобръща и цялото й съдържание се изсипва на пода.
— О, боже! Дай да ти помогна! — провиква се Робин. Слиза от столчето и започва да ми събира нещата. — Аууу, какво е това?
Поглеждам и забелязвам, че държи списанието, което четох в метрото.
— О, нищо особено! — отсичам и протягам ръка, за да го изтръгна от ръцете й. Твърде късно — тя вече е обърнала на теста.
И започва да чете на глас: „Всеки търси своята половинка…“ Вдига очи към мен.
— Аууу! Обожавам такива неща!
— Защо ли не съм изненадана — промърморва Кейт и плаща на бармана вместо мен.
Поглеждам я с благодарност и изломотвам:
— Просто някакви глупости! — Обаче усещам, че бузите ми пламват.
— Но нали си го попълнила! — опровергава ме Робин и вдига доказателството.
О, господи! Сега вече се чувствам като пълен идиот!
— Ами просто в метрото се чудех какво да правя, та… Нали знаете как е… — промърморвам под носа си, като се старая да не гледам към сестра ми. Веднъж, докато бях тийнейджърка, тя ме хвана тайничко да си чета хороскопа, както и този на Рики Джонстън, по когото си падах още от детската градина, и после месеци наред ме подиграваше за това.
Години по-късно нищо не се е променило.