Усещам в гърлото си една позната буца. Даже и днес, след толкова много години, не мога да си спомня за случилото се без онова смазващо чувство в гърдите. Без онази невъзможност да си поема дъх. Сякаш съм плувала вече твърде дълго под водата и дробовете ми всеки момент ще избухнат.
Спомням си го така, сякаш беше вчера. Тъкмо бях завършила колежа и спях на дивана на една приятелка в Лондон, докато си търсех студио. Беше лято. Спомням си как, докато се прибирах вкъщи, се наслаждавах на незабравките в парка и се питах дали в Америка имат незабравки и дали няма да бъде добре да откъсна една, да я притисна между страниците на някоя книга и после да я изпратя на Натаниел.
В мига, в който отворих вратата, приятелката ми изкрещя, излезе в коридора и буквално ми натика телефона в ръцете. Беше той, Натаниел, гаджето ми от Америка. Втурнах се към слушалката и я грабнах, опитвайки се да разплета жиците, които се омотаха около ръката ми — нетърпелива да му разкажа новото около мен, очакваща да чуя гласа му.
Но в мига, в който го чух, вече знаех. Само за части от секундата разбрах.
И сега се връщам към хората в бара, поемам си дълбоко дъх, за да овладея гласа си и изричам колкото ми е възможно по-нехайно:
— Скъсахме. Той се ожени за друга.
Публиката ми ахва. Робин се хваща за сърцето. Едно момиче изпищява.
— Няма начин! — ругае ядосано барманът.
Сестра ми, която досега си беше мълчала послушно, кимва — отчасти от съчувствие, отчасти защото е чувала тази история милион пъти.
— Ама има — изрича вместо мен. — Видях обявата за сватбата им в „Ню Йорк таймс“! Бяха им посветили цяла страница!
Следва колективно поемане на дъх. Усещам, че всички погледи се насочват към мен и решавам да се фокусирам върху бирата си. Поглъщам жадно кехлибарените балончета, стараейки се да не давам изблик на чувствата, които бушуват в мен… Да забравя как той заяви, че съжалявал, как тази работа с връзката от разстояние за него не се получавала, как бил срещнал друга жена, как не искал да ме наранява, обаче всичко се било развило много бързо… Как аз изпускам слушалката на телефона, как краката ми се подгъват и аз се свличам безпомощно на пода в коридора… И как имам чувството, че сърцето ми се къса на две, точно като онзи идиотски медальон с монетата, който той ми купи…
Окей, стига толкова! Вземам се в ръце. Май пак започвам да позволявам на тази история да ме обсебва. Обаче тя е в миналото и именно там трябва да остане.
— Виждате ли какво става, когато вярвате в разни глупави измислици за вечна любов?! — завършвам назидателно и вдигам храбро глава. Тръшвам празната си чаша на бара, насилвам се да се усмихна и допълвам: — Какво ще кажете да му дръпнем по още едно, а?
Четвърта глава
Уикендът идва и си отива в суматохата по великото ми преместване в квартирата. Необходими са няколко курса, докато изнеса всичко мое от апартамента на сестра ми и го пренеса в този на Робин. И курсовете щяха да бъдат още повече, ако не бяха неизменните списъци на сестра ми. С клипборд в ръка, тя организира всичко с военна прецизност — което не е никак лесна работа, като се има предвид, че по някакъв странен начин двата ми скромни куфара се бяха трансформирали в осем чувала с всевъзможни неща. Имах чувството, че багажът ми е като вълшебна каша — колкото повече опаковах, толкова повече откривах за опаковане. Поправка — моята сестра намираше за опаковане.
Тя беше като онези от сериала „От местопрестъплението“ — обикаляше бавно апартамента и нищо не бе в състояние да се изплъзне от опитния й поглед. Незнайно как, но откри някакви мои чорапи под радиатора, четката ми за зъби — в кухнята (не ме питайте, аз също нямам представа как се е озовала там), дивиди с упражнения по системата „Пилатес“ в плейъра. Купих си го в прилив на ентусиазъм. Според рекламата за тази система неприлично изплюлата се над колана на дънките ми плът съвсем скоро би трябвало да се трансформира в красив, стегнат „стоманен корсет“.
Да, обаче две седмици по-късно под тениската ми няма нищо, дори и бегло наподобяващо корсет — бил той стоманен или някакъв друг. Е, вярно, че правих упражнения само веднъж. Два пъти, ако броим бързото пренавиване през по-отегчителните места.
Ако трябва да бъда честна, тайничко се надявах „съвсем случайно“ да забравя това дивиди и то да остане у сестра ми. Така поне щях да си имам извинение за нежеланието да се занимавам с всякакви гимнастики. Обаче бях забравила да включа в сметката и факта, че Кейт притежава уменията на хрътка, поради което още преди да разбера какво става, дивидито беше извадено от удобното му скривалище и добавено към планината от багаж.