— Не говори глупости! — възкликвам.
— Това е единственият начин! Иначе просто още отсега се сбогувай с мечтата за Адам!
В този момент към мен завива едно такси и спира. Протягам ръка към вратата.
— Ти луда ли си? Не мога просто така да търча до Италия, когато си поискам!
В момента, в който отварям вратата, от другата страна някой също отваря другата врата и скача в таксито.
— Хей, това е моето такси! — провиквам се възмутено!
— Луси, трябва да отидеш! — настоява Робин по телефона до ухото ми.
— Робин! — отсичам аз, докато се качвам на задната седалка. — За нищо на света няма да отида във Венеция!
И точно тогава се оказвам очи в очи с непознатия, който се опитва да ми открадне таксито.
Само дето не е непознат. Това е Нейт.
Трийсет и шеста глава
— Отивам във Венеция!
Влизам в кухнята на следващата сутрин и заварвам радиото да свири, чаят да ври, а Робин да седи с кръстосани крака на кухненската маса, облечена в индийската си пижама.
— Сериозно? — вдига очи тя от пълнозърнестата филийка препечен хляб, която си маже, и се усмихва широко. — Възхитително!
— Е, не съм много сигурна дали бих го нарекла „възхитително“ — „По-скоро отчаяно“ — допълвам си наум, докато се настанявам до нея. След поредния си сблъсък снощи с Нейт, когато се озовах до него на задната седалка на таксито, вече съм твърдо решена да сторя всичко по силите си, за да се отърва от него.
— Искаш ли една филийка? — предлага ми тя.
— Мммм, да, благодаря — кимвам и тя ми подава филийката.
— Е, кога заминаваш? — поглежда ме тя.
— Ами… — замълчавам. Внезапно се сещам, че все още не съм мислила по този въпрос. Всъщност сега, когато се замислям върху него, си давам сметка, че има доста подробности, за които трябва да помисля. Като например как ще си позволя полет до Италия или ще си платя хотела, или ще си взема отпуска от работа… В сърцето ми се надига тревога. — Все още не знам — отговарям неопределено и отхапвам от филийката.
— Трябва да го направиш колкото е възможно по-скоро — инструктира ме Робин. — Не трябва да се бавиш!
— Да, не трябва — промърморвам, докато дъвча бавно. Господи, цялата тази работа започва да изглежда малко трудничка.
— Нейт, разбира се, трябва да дойде с теб!
Едва не се задавям с филийката си.
— Какво? Искаш да кажеш, че двамата с Нейт трябва да отидем във Венеция заедно? — обръщам се изумено към нея аз. — Нали идеята беше да се отърва от него, а не да летя до Италия с него!
Робин поема следващата препечена филийка от огромния куп до себе си и започва да я маже. След което невъзмутимо изрича:
— Ще се получи само ако отидете двамата.
— И кой го казва, а? — провиквам се аз и размахвам филийката си. — Да не би да има някаква книга с правила за легендите?
Робин прекратява за момент мазането и вдига очи към мен.
— Виж какво, щом вие двамата с Нейт сте задвижили тази работа, значи трябва да бъдете пак заедно, за да я развалите! — Свива рамене и допълва: — Логично, Уотсън!
— В твоя свят — може би! — сопвам й се аз и завивам краката си с пеньоара. — Обаче аз не живея в свят на магии, заклинания и древни легенди.
— О, така ли? — повдига вежди Робин и ме поглежда скептично. — Мен трудно можеш да заблудиш.
Отварям възмутено уста, за да възразя, но после бързо я затварям, като отпускам глава в скута си.
— О, господи! Безнадеждно е! — простенвам приглушено. — Опитах какво ли не и всичко се провали! А сега разрушаваме взаимно живота си. Адам никога повече няма да ми проговори, а Бет вероятно също няма да проговори на Нейт. А отиването ни във Венеция също няма да свърши работа. Идеята по принцип беше глупава.
— Слушай какво, Луси! — отсича Робин с необичайна твърдост в гласа. — Направи единственото нещо, което си мислиш, че не можеш да направиш. Ако не успееш от първия път, опитай отново! Вторият път със сигурност ще стане по-добре! Единствените хора, които не падат, са онези, които ги е страх да се покачат на високо! Това е твоят шанс! Не го пропускай!
— Моля? — поглеждам я аз и виждам, тя ме наблюдава с необичайна решителност в погледа.
— Опра — обяснява ми тя.
— Ама как да го направя? Нейт никога няма да се съгласи да отиде във Венеция с мен! — Заслушвам се в радиото. Нийл Седака весело пее „Раздялата е трудно нещо“. Привеждам се към него и го изключвам.