— А ти откъде знаеш?
През главата ми минават няколко откъслечни картини — как споделяме едно легло в Мартас Винярд, как пеем караоке, как си крещим един срещу друг в моята кухня, когато той ме обвини, че провалям връзката му е Бет.
— Повярвай ми — изричам на глас, — сега последното нещо, което той иска, е да тръгне с мен на пътешествие до Италия. Сигурно би предпочел да му извадят очите е шиш.
— В такъв случай се налага да го убедиш — изрича чистосърдечно Робин.
— Как? — поглеждам я ужасено.
— Нямам представа — накланя глава тя и дъвче замислено. — Обаче трябва да измислиш нещо.
— Ами ако не измисля? — поглеждам я със страх.
— Ако не измислиш, оставате заедно завинаги — отговаря простичко тя, дояжда си филийката и грабва следващата.
Окуражена от думите на Робин, на път за работа аз събирам сили да се обадя на Нейт. Както и може да се очаква, той изобщо не е очарован да ме чуе. В превод: няколко пъти ми затваря, няколко пъти ме нарича с думи, които не смея да повторя, и накрая се съгласява да ме изслуша „за трийсет секунди“. Получавам само десет, след което той ме изрязва. Не, нямало да ходи с мен във Венеция. И да, аз наистина съм луда и не зная ли, че сега там тече филмовият фестивал и никога няма да намеря място да отседна, и всичко е резервирано отдавна, и късмет в начинанието.
След което ми затваря.
— Така че в най-общи линии съм в задънена улица.
Обед е и двете с Робин висим на опашката в „Кац“, за да си дадем поръчките.
— Сигурна ли си, че ти казва истината? Може пък да е просто извинение, за да те откаже — изтъква оптимистично тя. Вади едно брауни от джоба си, смъква обвивката му и си отхапва.
— Не, той е напълно прав — проверих в „Гугъл“ — въздъхвам аз. — Сега наистина там тече филмовият фестивал, така че самолетните билети дотам струват цяло състояние. Никога няма да мога да си ги позволя.
— Виж тук няма проблеми — можеш да използваш моите „Въздушни мили“ — натрупала съм хиляди от многобройните си пътешествия в чужбина.
— Божичко, Робин, много мило от твоя страна! — поглеждам я с благодарност аз, но после се смръщвам. — Но дори и да успея да стигна дотам, нямам къде да отседна — всички хотели са пълни догоре!
— Всичките?
— Всичките — кимвам. Проверих и това тази сутрин. Влязох във всички туристически агенции, за които успях да се сетя. Дори измислих история за човек, който искал да направи предложение на момичето си във Венеция, и накарах Магда да попита дъщерята на приятелката си от агенцията. Нищо.
— Хмммм, да. Това определено е проблем — дъвче замислено съквартирантката ми.
— Както и да е. И без това няма значение. Нейт няма да дойде.
Робин ме поглежда тъжно и отбелязва:
— Знаеш какво означава това, нали?
— Че е безнадеждно?
— Не, че вселената се опитва да ви държи заедно! — отсича компетентно тя. — Това е силата на легендата! Тя не иска вие двамата с Нейт да се върнете във Венеция, за да не развалите магията на вечната любов! И затова непрекъснато подхвърля разни препятствия по пътя ви! — И ме поглежда, горда с детективското си заключение.
— Страхотно — свивам рамене аз, докато напредваме с опашката. — Тъкмо сега, когато имам усещането, че целият свят е срещу мен, ще си зная, че той наистина е срещу мен. При това не само светът, но и цялата вселена!
— Докато има любов, има и надежда! — напява ведро тя.
— Пак Опра?
— Не, мисля, че го прочетох на някаква лепенка — отговаря тя, като тътри крака до мен. — Но пък е напълно вярно. Ако обичаш Адам, значи надежда все още има. Просто трябва да се бориш за него!
— Както ти се бори за Даниел ли? — повдигам вежди аз.
Тя стисва уста.
— Какво става с теб, Робин?
— Какво да става? — подмята обидено тя.
— Носиш се като зомби из апартамента, слушаш африканския диск, който той ти подари, ядеш за успокоение…
Тя се изчервява и натъпква остатъка от браунито в джоба си.
— Защо му позволяваш да излезе от живота ти просто ей така?
— Той не е моята сродна душа! — отсича твърдо тя.
— И кой го казва? — провиквам се аз. — Ясновидката, която не успя да види дори собственото си бъдеще? Голяма гадателка, няма що!
Робин започва да пристъпва неспокойно от крак на крак и да си играе с купищата сребърни гривни по ръцете си. И категорично отказва да ме погледне.