— Здравей, Робин! — поема ролята си той. — Приятно ми е да се запознаем!
И й подава ръка.
Тя се поколебава, поема я и изрича:
— Приятно ми е да се запознаем, Даниел!
Очите им пак се срещат и много бавно по лицата им се разливат усмивки. Една от онези усмивки, когато хората си мислят, че са единствените двама души в стаята.
И изведнъж ми просветва.
Не е какво би могло да ги събере, а кой!
Артси!
Познат иначе като Харолд!
Но, разбира се! Харолд никога не е предвиждан да бъде нейната душа близнак! Той просто е човекът, който ще я събере с истинската й душа близнак — Даниел!
Гледам ги как се хилят щастливо един на друг и си казвам: „Брей, тая врачка може и да е напипала нещо!“
Измъквам се дискретно, за да оставя Робин и Даниел сами, и тръгвам сама из галерията. Отпивам от шампанското си и се наслаждавам на мига. Виждам Артси, Магда, Даниел и Робин, Кейт и Джеф, Адам… Изпълвам се със задоволство. След всички перипетии и тревоги най-сетне всичко се нареди. Всичко си дойде на мястото.
Какво става с Нейт ли? Не съм го виждала от Венеция насам. Във фейсбук забелязах, че е променил семейния си статус на „женен за Бет“ и е дал адрес в Лос Анджелис, но това беше преди цяла вечност. Оттогава насам той ме е изтрил от списъка на приятелите си, аз престанах да се сблъсквам непрекъснато с него и вече няма никакви нови мистериозни, пропуснати обаждания.
Може би просто защото той се премести в Лос Анджелис, а може би всъщност, защото се върнахме във Венеция и развалихме магията. Никога няма да разбера със сигурност. Но ако и вие сте от хората, които вярвате в съдбата като Робин, тогава вероятно знаете, че така е било писано. Писано е било преди десет години да целуна Нейт във Венеция, после да го срещна отново, да скъсаме, след това да не скъсаме, което пък на свой ред ме накара да се върна във Венеция, защото само така съм можела да се срещна отново е Адам. И въобще всички тези събития са ме водели към Адам. Било е написано по звездите — още от самото начало.
А може би сте като сестра ми и си мислите, че всичко това са пълни глупости. Че няма такива неща като магии и легенди, и Съдба, и че онова, което непрекъснато ни е събирало с Натаниел, е било просто поредица от случайности, а оттам нататък въображението ми се е развихрило.
Лично аз обаче предпочитам да мисля, че старият италианец беше прав — че на този свят няма нищо по-могъщо от любовта и че влюбвайки се в Адам, аз най-накрая успях да разваля магията, която ме държеше прикована за Нейт. И да продължа напред.
Легендата ли? Дали е реална? Никой не може да каже. Но ако е така, значи двамата с Адам вече сме свързани във вечността и никой никога не е в състояние да ни раздели. И ще трябва да прекараме остатъка от живота си заедно.
Поглеждам го. Усещайки погледа ми, той вдига очи и ми се усмихва.
Вече няма по-щастлив човек от мен на тази земя.