— Представи си тогава какво е да имаш крал баща, който се тревожи за същото — добави сухо Стефан.
Всички се разсмяха, но миналата година съвсем не им беше до смях, когато Стефан бе изпратен в Америка, за да доведе предопределената за него принцеса. Той бе направо бесен от това положение на нещата и се страхуваше от този брак. Но за щастие, когато накрая се срещна с кралската наследница, Стефан се влюби в нея, след което се оказа, че тя отвръща на чувствата му.
— Хрумна ми нещо — обади се Васили. — Защо не заповядаш на майка ми да се ожени повторно? Така ще мисли и за нещо друго, освен за внуци.
Стефан поклати отрицателно глава, въпреки че на устните му играеше усмивка.
— Обичам леля си твърде много, за да й заповядвам да направи нещо, което не иска, и ти го знаеш не по-зле от мен. Сега ми кажи какво правиш тук сам? Обикновено на такива забавления влачиш Лазар и Серж със себе си.
Най-накрая и Васили се засмя.
— Всъщност, не бях планирал това, на което станахте свидетели. Дойдох тук, за да си купя нов кон. Динику изпрати сина си да ми каже, че има за продан хубав жребец.
Тези думи веднага привлякоха вниманието на Лазар, който бе известен със страстта си към конете не по-малко от Васили.
— И купи ли го?
— Накрая се оказа, че жребецът съвсем не е толкова добър.
— Разбирам — кимна Лазар. — Затова си решил да компенсираш напразното си идване дотук, така ли?
— Разбира се. И двамата сте добре дошли да се присъедините към мен, но не и ти, Стефане.
— Като че ли бих приел! — усмихна се Стефан.
— Не искам да рискувам — продължи Васили. — Не искам да огорчавам кралицата, сега, когато е решила да ми прости.
Стефан повдигна учудено едната си вежда и се пошегува с братовчед си.
— Сигурен ли си? Тя продължава да те нарича надут пуяк.
— Да, така е — отвърна безстрастно Васили. — Но сега го казва с обич, освен това пропуска думата „глупак“, която вървеше заедно с другите две, които току-що спомена.
Стефан не можа да се сдържи и избухна в смях. Жена му никога не бе се церемонила особено много с думите, а тъй като беше и кралица на Кардиния, не й се налагаше често да обуздава острия си език. Но дворът му бе започнал да свиква с американските й маниери и начин на изразяване, както и с липсата й на дипломатичност.
Мислите за жена му напомниха на Стефан, че тя го чака, спомни си и за обещанието й.
— Забравяме за майка ти, Васили.
— Точно това се опитвам да направя — изръмжа той, като обгърна с ръце двете жени, които стояха най-близо до него. — Имай милост, братовчеде. Кажи й, че не си могъл да ме намериш.
— Това, разбира се, няма да направя, но ще ти дам срок от два часа, за да пристигнеш в дома си. Лазар и Серж ще се погрижат да не закъснееш и с минута. Междувременно, приятели, забавлявайте се.
Лазар и Серж вече слизаха от конете, предвкусвайки предстоящото удоволствие. Но когато Стефан се отдалечи, за да напусне сам лагера, Васили веднага скочи на крака и му извика да почака. Когато измъкна ризата си изпод едно красиво оформено бедро, жените започнаха високо да протестират. Лазар, разбрал, че Васили, както винаги, поставя дълга пред удоволствието, също се възпротиви.
— Не ставай смешен, Васили. В гората извън лагера го чакат двайсет души.
— Това съвсем не е достатъчно — бе всичко, което отвърна Васили. Той взе палтото си и го наметна на раменете си.
Серж изви очи към небето. Нямаше да има никаква полза, ако изтъкне, че Стефан ще се почувства засегнат от съмнението на Васили, че приятелят му не е способен да се погрижи за безопасността си по краткия път към двореца. Стефан наистина щеше да се обиди, но щеше и да се учуди, че Васили изостави красивата женска компания, когато не бе необходимо.
Серж въздъхна и понечи да се качи на коня, но Васили го спря.
— Стефан има нужда само от един от нас. Вие двамата останете и се забавлявайте. Дамите са вече доста разгорещени.
— Така е, но причината да са разгорещени си ти.
— Тогава ми благодарете. Вече не съм в настроение за забавления, като си помисля за майка си и за това, че ще се наложи да изтърпя едно хубаво конско от нея. Ако настоявате да дойдете, искам да ме последвате и при нея.
— В такъв случай, до утре.
ГЛАВА 3
Когато по-късно същата вечер Васили посети майка си, тя бе в такова настроение, че той, меко казано, остана силно изненадан. Тя бе толкова доволна и щастлива, че той се запита дали все пак не е сбъркал, като реши, че тя го вика за една от обичайните си гневни тиради.