Выбрать главу

— Не разбирам. Двамата с Васили си подхождате идеално. Той много те харесва. Защо не искаш да дадеш възможност и на двама ви да бъдете щастливи?

— Защото бях влюбена в друг — или поне така си мислех. Ти, разбира се, много ще се зарадваш да чуеш, че съм направила ужасна грешка — заговори тя с горчивина. — Но дори и да не беше така, между нас с Васили нямаше да се случи нищо различно, тъй като от самото начало той беше против брака. Единствената причина, поради която промени мнението си, е, че някой ден все ще трябва да се ожени, а не иска да си дава труд да ухажва друга жена — не че си е дал кой знае какъв труд с мен.

— Не останах с такова впечатление. Не мисля, че той се жени за теб по тази причина, Алекс. Но по-важното е какви са твоите чувства?

— Какво значение има, когато той не ме обича?

— Тогава не е необходимо да се омъжваш за него — отвърна Константин. — Ще говоря с…

— Не си прави труда. Собствената му майка му каза, че не може да се ожени за мен, но той не я послуша. Васили напълно е променил мнението си. Още повече, вече е твърде късно да разваляш годежа. Обещах му да се омъжа за него. И ще го направя — веднага след като си тръгнеш!

— Алекс!

— Съжалявам, но не мога да ти простя това, което ми причини. И… повече нямам какво да ти кажа!

Тя му обърна гръб и затвори очи, премаляла от болката, която я заля на мощна вълна. За един дълъг миг се възцари тишина, след това Александра долови отдалечаващите се стъпки на баща си, след което вече не бе способна да сдържа сълзите си. Чувстваше огромна буца в гърлото си, която щеше всеки момент да я задуши. Господи, това щеше да я убие!

Изведнъж Васили се озова до нея, притегли я нежно в прегръдките си и прошепна в ухото й:

— Обещавам ти, Алекс, кълна ти се, че ще бъдеш щастлива с мен. Един ден ще благодариш на баща си, че ни събра заедно, затова сега те моля да му простиш. Кажи му, че му прощаваш, скъпа. Няма да съжаляваш за това.

Александра вече ридаеше на гърдите му, отмести леко глава и го погледна — образът му бе замъглен от напиращите сълзи, но не й убягна искреното му и загрижено изражение и… О, господи, какво беше направила!

Тя се отдръпна и се втурна по коридора, викайки баща си и молейки го да почака. Той почти бе достигнал изхода. Когато я чу, спря и се обърна. Александра видя, че той също плачеше, от гърдите й се откъсна вик на болка и тя се хвърли в прегръдките му.

— Съжалявам, татко, не исках да кажа това. Изобщо не исках да кажа това! — ридаеше тя.

— Знам, знам. Спри да плачеш, Алекс, всичко е наред…

— Не, не е. Исках да те нараня, защото и аз се чувствах наранена, но не е твоя вината, че Васили не ме обича.

— А аз мисля, че те обича, Алекс — отвърна Константин и попи сълзите от страните й.

— Не ме обича, но ще го накарам да ме обикне! — заяви решително тя. — Самосъжалявах се, вместо да се боря за това, което искам, за любовта си!

При тези думи Константин не можа да се въздържи и се разсмя.

— Ето, това вече е моето момиче!

И цялата болка, която измъчваше Александра, в миг изчезна. Обърна глава назад и видя Васили, застанал там, където го беше оставила. Нейният златен Адонис, по-красив от всякога! Той току-що й бе обещал да я направи щастлива.

Александра отново се обърна към баща си, а на устните й заигра щастлива усмивка.

— Ще ме предадеш ли на младоженеца, татко?

— Значи ти наистина го обичаш?

— О, да, повече, отколкото мога да изразя с думи! — След това се усмихна. — И повече, отколкото той заслужава.

— Тогава нека не отлагаме повече сватбата.

ГЛАВА 40

Мека светлина на свещи, копринени чаршафи, мек, плътен килим пред камината. Колкото по-дълго Александра съзерцаваше възбуждащата атмосфера в спалнята на Васили, толкова повече растеше нетърпението й той по-скоро да се присъедини към нея. Беше много неспокойна и развълнувана.

По-рано този ден бе казала на баща си, че ще накара Васили да я обича, въпреки това не очакваше чудеса за една нощ. Но поне вече не се чувстваше безпомощна. Разговорът с баща й бе възвърнал увереността й, бе я накарал да осъзнае колко ужасно се бе чувствала в последно време без това качество. Александра се запита дали бременността й не бе причина за това й състояние.

Извърна поглед от веселия огън в камината и видя, че Васили бе влязъл безшумно в стаята. Бе се облегнал на долния край на леглото, облечен в кафява домашна роба, скръстил ръце на гърдите си, и не отместваше поглед от нея. Както ставаше винаги, когато го погледнеше, красотата му я накара да затаи дъх — чертите на лицето му бяха съвършени, златистата му коса бе в безпорядък, тялото му отново я порази с първичната си сила.