— Какво направи с всичките си любовници в града?
Васили любопитно повдигна едната си вежда.
— Искаш да се караме ли сега, скъпа?
— Много вероятно.
— Не можеш ли да измислиш нещо… по-интересно, тъй като това случайно е нашата сватбена нощ?
— Ако имаш предвид да правим любов, Петров, повярвай ми, ще стигнем и до това.
Васили избухна в смях.
— В такъв случай, ще ти кажа, че посетих всяка една от тях, докато ти полагаше всички усилия да убедиш майка ми, че изобщо не си дама. И представи си удивлението ми, когато никоя от тях не успя да ме изкуши. Не ми остана нищо друго, освен да им платя и да ги отпратя.
— И очакваш да ти повярвам?
Изражението му изведнъж стана сериозно.
— По-добре ще е да ми повярваш, скъпа, тъй като последната жена, с която се любих, беше ти и като знаеш колко отдавна беше това, можеш да си представиш, че съм ужасно нетърпелив.
Александра веднага се изчерви, което пролича още повече на фона на бялата й роба. Спомни си, не бе решила да настоява за правата си. В момента никак не се чувстваше способна на това, но вълнението, което предизвика признанието му, я накара да попита:
— Мислиш ли… мислиш ли, че ние можем…
— Господи, да — отвърна той с дрезгав глас, докато прекосяваше разстоянието между тях и я взе в прегръдките си. Но не я целуна веднага, както правеше обикновено. Очите му, приковани в нейните, блестяха със златисто сияние.
— Алекс, мисля, че има нещо, което би трябвало да знаеш…
— Сега не е време за разговори, Петров — прекъсна го тя, обви ръце около врата му и притегли устните му върху своите.
Стонът на удоволствие, който се изтръгна от гърдите му, я накара да потрепери от вълнение. Божествените му устни се движеха върху нейните бавно и чувствено, езикът му със сладостно опиянение опустошаваше устата й, предизвиквайки я и тя да направи същото. И тя се подчини. След това устните му изоставиха нейните и прокараха влажна пътека по шията й до гърдите. Желанието й вече бе толкова силно, че тя му направи знак да отидат в леглото.
Васили показваше забележително самообладание въпреки думите си, че е ужасно нетърпелив. Александра нямаше представа какво му коства това. Но той бе решен да я накара да запомни завинаги тази нощ.
— Сега, Васили! Искам да ме любиш сега!
Васили съблече халата й, преди да я положи в леглото, а ръцете й не преставаха да го галят, преминаваха по мощния му гръден кош, по силните мускули на раменете и гърба му. Удоволствието й достигна връхната си точка в момента, когато Васили я облада. След миг той я последва и двамата, останали без дъх, се притиснаха още по-силно един към друг.
След това той я люби бавно и нежно, покривайки цялото й тяло с целувки. Ръцете му я галеха с безкрайна нежност. А гърдите й, господи, поради бременността й те бяха станали още по-чувствителни; с ръце и устни той им се възхищаваше, галеше и целуваше всеки сантиметър от тях.
След това пръстите му се спуснаха по-надолу, преминаха по меките извивки на хълбоците й и проникнаха във влажната й кадифена мекота. Александра почувства как удоволствието отново набира сили в нея и избухва във водовъртеж от хиляди разноцветни светлини. И когато той отново я облада, направи го толкова нежно и бавно, всичко се повтори, но още по-красиво отпреди, тъй като двамата достигнаха кулминацията си заедно.
Той бе невероятен, помисли си Александра, и в следващия миг вече съжаляваше всички онези жени, които го бяха имали, но които отсега нататък трябваше да останат без него. Александра нямаше да позволи той да отиде при друга жена. Главата й почиваше на рамото му, а пръстите му бавно галеха ръката й, която бе положила на гърдите му. Тя искаше да му благодари за тази нощ, а за нея това означаваше да му даде нещо, което щеше да откъсне от сърцето си, което означаваше много за нея, но и за него също, а тя можеше да се сети само за едно нещо, което бе подходящо в този случай.
— Като сватбен подарък искам да ти дам Принц Миша. — Очите й се наляха със сълзи и тя добави: — Но ако някога го нараниш, ще изпробвам камшика си върху теб!
Васили забеляза сълзите й, преди тя да успее да извърне глава.
— Алекс, не е необходимо да правиш това.
— Но аз го искам.
Той я прегърна импулсивно.
— Благодаря ти — промълви тихо. — Ще се грижа за него като за свое собствено дете.
Васили осъзна, че тя сигурно бе чула в конюшнята разговора му със Стефан. Но разбра и още нещо, което го изпълни с радост. Съществуваше само една причина, която можеше да я накара да се раздели с един от любимите си коне.
— Защо не ми каза, Алекс? — попита тихо той.