— Какво?
— Че ме обичаш.
Тя вдигна рязко глава и се намръщи.
— Какво те кара…
— Признай, че ме обичаш!
— Ще бъда истинска глупачка, ако…
— Ти ме обичаш! Кажи го!
— Защо? За да ми се подиграеш ли? За да можеш…
— За да мога да ти кажа, че аз също те обичам. Обикнах те още преди да бе разкрила истинската си същност, скъпа. Защо си мислиш, че тръгнах след теб?
— Спомням си много добре какво ми каза тогава, а то нямаше нищо общо с любовта.
— А ти щеше ли да ми повярваш? Не мисля така, но сега трябва да ми повярваш, Алекс!
Внезапно тя му отправи ослепителна усмивка. Никога не се бе чувствал толкова замаян и щастлив.
— Наистина ти вярвам — каза тя, наведе се и го целуна. — Имаш късмет, че казах на татко, че ще те накарам да ме обикнеш.
— Защо?
— Защото предпочитам бързия успех. В противен случай, за да ме убедиш, щеше да ти е нужна цялата нощ.
Той не бе сигурен дали тя говори сериозно, затова се усмихна и каза:
— Тъй като така или иначе сме започнали с признанията, кога най-после ще ми кажеш за бебето?
Александра рязко си пое дъх.
— По дяволите, Васили, не трябваше да се досетиш толкова скоро!
В отговор той се разсмя.
— Трябваше да се досетя, че когато за пръв път използваш малкото ми име, няма да го направиш, за да се оплакваш!
Александра не обърна внимание на думите му.
— Кога разбра?
— Преди малко — отвърна Васили и й се усмихна. — Като знаеш колко много обожавам гърдите ти, Алекс, наистина ли си мислеше, че няма да забележа и най-малката промяна в тях?
Тя отново се изчерви.
— Но не си мисли, че ще ти позволя да ме изоставиш, само защото наследникът ти е вече на път!
Васили трепна болезнено.
— Трябваше да знам, че ще се сетиш точно за това!
— Спомням си всичко, което ти някога…
— Не можеш да ме държиш отговорен за думи, които съм казал, обзет от паника. Тогава наистина не мислех, че бракът е нещо, с което бих могъл да се примиря.
— А сега?
— А сега не мисля, че мога както преди или без теб. Да те изоставя ли, скъпа? Мисля, че ще ми е по-лесно да спра да дишам.
Тя се усмихна и го прегърна, след това си направи удоволствието да го подразни.
— Знаеш ли, в Англия оставих един годеник.
— Какво си направила?
— Един доста пълничък виконт, който изяви желание да се ожени за мен само за да сложи ръка на конете ми. Сигурен ли си, че и ти не се ожени за мен по тази причина?
— Но защо си се обърнала към някой друг? — извика възмутено Васили. — И как си посмяла дори да си помислиш да дадеш сина ми на друг мъж?
— Дъщеря ти се нуждаеше от баща.
— Синът ми вече си има такъв.
— Но ти прахосваше скъпоценното си време, за да ме намериш.
— А ти използваше заобиколни пътища, за да ме накараш да изгубя следите ти.
Александра зарови лице в рамото му, преди да промълви.
— Това ли правех?
Васили я погледна подозрително.
— Смееш ли се, Александра?
Тя не можеше да се крие повече.
— Почувствах се толкова приятно отново да се спречквам с теб.
— Малка вещица! — усмихна се той. — Напомни ми в бъдеще да не бъда толкова лековерен.
— О, не, аз много те харесвам такъв. Харесват ми също и леките пристъпи на ревност от твоя страна. Харесва ми да те имам до себе си легнал по гръб, без дрехи, където мога…
— Господи, Алекс, ще си изпросиш ти самата да легнеш по гръб!
— Тогава какво чакаш?
— Какво ще кажеш за едно малко, сладко „моля“?
— Но ти отново ме насилваш, Петров!
— Не — отвърна той, като покри тялото й със своето и се усмихна. — Но сега можеш с пълно право да кажеш, че го правя.
Смехът й се сля с неговия, а телата им отново потърсиха взаимната наслада.