Заслепен от гняв, Васили смачка писмото и го хвърли в най-отдалечения ъгъл на стаята. То улучи една ваза с цветя и се търкулна на пода. Прииска му се да го стъпче жестоко, сякаш така би престанало да съществува. Вместо това се върна на мястото си, където бе оставил бутилката с водка, и отпи направо от нея. В този момент не го интересуваше, че майка му би сметнала такава постъпка за връх на грубостта. Тя наистина издаде възклицание на възмущение, но това не го спря да пресуши половината бутилка, преди да се обърне към нея и да приеме неодобрението й с подигравателен поклон.
Въпреки че кипеше вътрешно, когато заговори, изглеждаше спокоен, дори безстрастен.
— Отговори на писмото, майко. Можеш да пишеш на Рубльов, че вече съм се оженил. Или по-добре, че съм умрял. Не ме интересува какво ще му кажеш, само го накарай да разбере, че не мога да се оженя за дъщеря му.
Графинята изправи гордо гръб, устните й се свиха в тънка линия, бе готова за битка.
— Със сигурност можеш да го направиш.
— Но няма!
Преди отново да бе успял да допре бутилката до устните си, тя заяви твърдо!
— Ще го направиш!
— Не! — изкрещя Васили, изненадвайки и двамата.
Той никога не й повишаваше глас, независимо колко ядосан беше. Но сега чувстваше не просто гняв, а всепоглъщаща ярост, която извираше от съзнанието, че бе попаднал в капан, от който нямаше как да излезе. После добави по-меко, но не по-малко разпалено:
— Когато съм готов да се оженя, ще го направя, но решението и изборът ще бъдат мои.
Много му се искаше това да е краят на този кошмар. Трябваше да е краят. Васили дори понечи да излезе от стаята, като взе и бутилката със себе си. Не успя да направи и няколко крачки, когато думите на майка му се забиха като ножове в гърба му и накараха кръвта му да се смръзне.
— Дори ти, въпреки че си развратник и хаймана, няма да погазиш честта на баща си!
ГЛАВА 4
Таня повдигна леко воала си, само толкова, колкото да покрие с нежни целувки гърдите на съпруга си. Той изстена и протегна ръце да я прегърне, но тя издаде тих, предупредителен звук и той отново ги отпусна от двете страни на шезлонга, върху който се беше излегнал.
Това, че не можеше да докосне съпругата си, направо го подлудяваше, още повече когато съблазнителното й тяло бе притиснато към неговото, а тя можеше да го докосва когато и където пожелаеше. Но двамата бяха сключили споразумение. Тя щеше да танцува за него, ако той й обещае този път да се владее и да държи далеч ръцете си от нея. Той й бе обещал и тя бе танцувала за него и сега преживяваше адски мигове, спазвайки собственото си обещание, докато тя, изглежда, бе решила да го докара до лудост с ласките си.
В нощта, когато се бяха срещнали за пръв път в една таверна на Мисисипи, тя бе танцувала пред цял салон, пълен с похотливи речни плъхове. Тогава си бе помислил, че може да я купи за няколко дребни монети, което се бе и опитал да направи. Никой от двамата нямаше и най-малка представа, че тя е липсващата принцеса, която той трябваше да намери и да заведе вкъщи, годеницата, която му бе обречена, откакто се бе родила.
Таня бе танцувала за него само веднъж, скоро след сватбата им, облечена в една от своите копринени рокли. Реакцията на Стефан беше толкова неочаквана, желанието му да я притежава — толкова необуздано, че когато след това се любиха, той се отдаде на дивата си страст, а от нежността му не бе останал и помен.
Но Таня не се бе оплакала, дори се бе разсмяла, доволна от властта си над него. Бе се случвало преди любовниците му да се сърдят, ако им остави по някоя синина, но Таня му отвръщаше със страст, не по-малка от неговата. А и самият факт, че тя си бе ушила нови дрехи, специално за да танцува за него, такива, които предизвикваха необузданите му реакции, говореше, че на нея й харесва да го провокира.
Обаче обещанието, което го бе накарала да й даде, нямаше нищо общо с предпочитанията й, а с положението й, което бе потвърдено съвсем наскоро. За радост на цялото кралство, кралицата бе обявила, че носи в утробата си бъдещия наследник, и затова буквално изпълняваше всички нареждания на лекарите от кралския двор. За Стефан това означаваше, че вече няма право да губи контрол, и той поемаше обещания, които едва успяваше да изпълни.