— Като се има предвид как чудесно се получи с моя годеж, не можеш да очакваш от мен да проявя някакво съчувствие, братовчеде.
— Защо да не мога? — сряза го Васили. — С голямо удоволствие ще ти припомня как се чувстваше ти, преди да бе срещнал красивата си жена.
Стефан стисна лекичко ръката на съпругата си, уверявайки я по този начин, че това е било преди, а сега е съвсем различно, след което се обърна към Васили.
— Едно на нула за теб.
— Освен това наследниците на короната рядко имат избор в това отношение — продължи разпалено Васили. — Но аз съм само братовчед на краля. Моят брак засяга единствено мен и проклет да съм, ако бих си избрал рускиня за жена.
— Тя е рускиня? — Стефан бе искрено изненадан.
— Руска баронеса и ти знаеш много добре какво представляват те. Сигурно вече е имала половин дузина любовници и никак не бих се изненадал, ако тази внезапна покана да си прибера годеницата означава, че тя вече е бременна и аз съм този, който трябва да я спаси от позор.
— Тогава се моли случаят да е точно такъв. Поискай да я доведеш тук, за да се ожениш за нея — предложи Стефан. — Дотогава ще се разбере дали наистина е бременна, което ще ти даде основателна причина да развалиш годежа.
Васили въздъхна от облекчение и се усмихна, но усмивката му угасна почти веднага.
— Не мога да разчитам на това. Ако не е така, накрая ще се окажа обвързан за цял живот. Бих предпочел изобщо да не ходя в Русия, и точно затова съм тук. Ти самият беше изправен пред такава дилема, Стефане. Какви идеи ти бяха хрумнали тогава? Искам да кажа, как беше намислил да развалиш годежа си?
— И ти очакваш от мен да ти кажа това СЕГА?
За пръв път Васили погледна съпругата на Стефан.
— Ще имаш ли нещо против…
— В никакъв случай!
Той й хвърли изпълнен с недоволство поглед, но тя изобщо не му обърна внимание. Таня се запита как би реагирал, ако тя избухне в смях. Искаше й се да направи точно това, тъй като не изпитваше никакво съчувствие към него. Но на Стефан не би се харесало жена му да се забавлява за сметка на братовчед му, затова тя ги слушаше как обсъждат различни възможности, въздържайки се от коментар. Продължи да наблюдава мълчаливо Васили, който ставаше все по-мрачен.
Таня смяташе, че съпругът й е изключително красив мъж, но не като Васили. Никой не притежаваше такава съвършена красота. Но тя никога не го бе виждала толкова обезпокоен и толкова ядосан. Никога не бе виждала очите му да блестят толкова яростно. Той крачеше из спалнята като див звяр, по-точно като пленен тигър — красив, златен и разярен. Беше интересно да наблюдава как този огромен мускулест мъж изведнъж разкрива своята дива природа, докато обикновено се отличаваше със забележителен стоицизъм. От четиримата приятели, които бяха израснали заедно и които бяха толкова близки, Васили беше този, който нападаше направо и с ужасяваща точност, като никога не използваше груба сила. Но очевидно бе способен да извърши насилие не по-малко от другите трима.
Някога Таня си бе мислила, че той е мъжът, за когото трябваше да се омъжи. Стефан бе настоял тя да тръгне с тях за Кардиния без много шум и също си бе помислил, че тя, подобно на всяка друга жена, би предпочела Васили. Но Васили я бе обидил още от самото начало, мислейки я за кръчмарска проститутка. Бе го намразила заради това и за безкрайното му презрение. Още повече, въпреки белезите му и „дяволските очи“, Стефан бе този, който я бе привлякъл още от първата нощ, когато се срещнаха, а не прекалено съвършеният, златен Адонис.
— Какво ще правиш сега? — обърна се накрая Стефан към братовчед си.
— Не знам.
— Напротив, знаеш — възрази тихо Стефан.
— Така е, прав си — въздъхна Васили. — Но няма да има сватба, не и ако мога да го предотвратя. Единият от тях — или момичето, или баща й — ще отмени това смешно споразумение, дори и ако се наложи да им покажа какъв съм в действителност.
— И какъв си в действителност? — намеси се Таня, почти задушавайки се от смях. — Искаш да кажеш, какъв можеш да бъдеш, когато не искаш хората да те харесват.
Тъй като тя говореше от собствен опит, той не намери думи да възрази.
— Както кажете, Ваше величество.
Сега беше неин ред да го изгледа недоволно. Стефан едва потисна напиращия в гърдите му смях.
— Върви си вкъщи, Васили. Наспи се хубаво и на сутринта положението няма да ти изглежда толкова черно. В края на краищата, дори ако се наложи да се ожениш за момичето, не е необходимо…
— Друг път не е! — намеси се възмутено Таня.