— Казвах ти, че тя ще превърне съпружеската вярност в кралски закон — изръмжа Васили и изхвърча от стаята.
Таня едва изчака вратата да се затвори и се обърна към съпруга си.
— Господи, не можеш да си представиш как се забавлявах! Най-накрая ще подрежат крилата на този надут пуяк!
— Мислех, че вече си простила на Васили за начина, по който се държа с теб на път за Кардиния.
— Наистина съм му простила — увери го тя. — Сега разбирам, че само се е опитвал да ми попречи да се влюбя в него. Трябваше веднага да се досети, че това нямаше да се случи, вместо да се държи като съвършен негодяй по време на цялото пътуване. Но това не означава, че вече не се надува като пуяк, и аз се надявам някоя жена да му натрие носа. Бих искала да бъде онази, която той обича. Проблемът на Васили е в това, че жените никога не му отказват. Те не изчакват да го опознаят, веднага се влюбват в съвършеното му лице и можеш да си представиш как му е подействало това. Нищо чудно, че е толкова арогантен. Не е имало ден в неговия живот, в който поне една жена да не се е опитала да го прелъсти.
Стефан се разсмя на израза на отвращение, който премина по лицето й.
— Ще бъдеш много изненадана, мила Таня, колко досадно е това обстоятелство за Васили.
— Да, да, сигурна съм, че е така — отвърна иронично тя. — Толкова му е досадно всичко това, колкото на мен, че съм бременна.
Тъй като тя се вълнуваше изключително много от факта, че ще има дете, той отмина думите й с мълчание.
— Но въпреки това е истина — настоя Стефан, а в златистите му очи блестяха искрици смях. — В края на краищата, има толкова неща, които един мъж трябва да върши.
Сега вече тя не можа да удържи сарказма си.
— Е, това обяснява всичко. Той изпитва досада, когато не може да отвърне на всяка жена, която се хвърля на врата му. Аз вероятно съм единствената, която съвсем искрено изпита неприязън към него, но то не се брои, тъй като в моя случай това е била и целта му. Съвсем откровено си мисля, че ще е за негово добро да срещне жена, която няма да му обръща внимание. За нещастие, съмнявам се, че това ще се случи.
— И казваш, че си му простила?
— Съжалявам, Стефане — въздъхна тя. — Предполагам, все още ми е трудно да различа предишния Васили от този, когото познавам сега. Знам, че той обикновено е очарователен. И, разбира се, знам колко безрезервно ти е предан и го обичам заради това. Но арогантността и високомерието му, присмехът и презрението, това не се е появило от нищото. Той притежава всички тези качества, макар и не в такова количество, както си мислех отначало.
— Ще се съглася с теб само що се отнася до арогантността му, но това е всичко — отвърна Стефан, верен на приятеля си.
Тя понечи да възрази, но после се отказа. Васили не само бе единственият братовчед на съпруга й, но и му беше толкова близък, колкото би бил един любим и обичан брат.
— Добре, съгласна съм — отстъпи тя. — Но Васили просто не мисли реално, ако смята, че тази руска баронеса ще развали годежа, и ти го знаеш. Тя на момента ще се влюби в него и без значение колко отвратително ще се опита да се държи той, накрая няма да има никакво значение. Ще разбие сърцето й, но тя въпреки това ще го иска. — Таня въздъхна печално. — Съжалявам горкото момиче. Наистина.
ГЛАВА 5
Два месеца по-късно момичето, което Таня така искрено бе съжалявала, все още бе в блажено неведение както че има годеник, така и за предстоящото му пристигане.
Ана беше с Константин, когато Богдан донесе новината, че благородникът от Кардиния е само на няколко часа път оттук. Баронът беше поставил неколцина от хората си на няколко места по пътя точно с тази цел — да не бъде изненадан от пристигането на сина на Симеон. Съществуваше още една причина и тя бе, че изчакваше до последния момент, за да каже на дъщеря си за предстоящата сватба, въпреки възраженията на Ана.
— Той изглежда е пътувал възможно най-бавно дотук — изръмжа недоволно Константин. — Писмото на графинята, с което ме информира, че синът й е вече на път, дойде преди повече от месец. Би трябвало да пристигне веднага след него.
— И какъв извод си правиш? — попита Ана, а той се намръщи. — Точно така. Това говори само едно — той не желае да се жени!
Константин беше изнервен до крайна степен не само защото граф Петров щеше да пристигне всеки момент, но и защото му предстоеше да съобщи на Александра за него. Ана разбираше много добре за какво си мисли той.
— Кога смяташ да й кажеш? След като годеникът й пристигне ли?
— Значи не мислиш, че това може да помогне, искам да кажа, тя да се срещне с него, без да знае кой е той?
— Ти полудя ли или какво? Той ще спомене за годежа, а тя ще му се изсмее в лицето. Чудесно начало на брака им, няма що!