Младата жена бе отгледала този кон от малко жребче и го обичаше страстно.
— Той няма да бъде вече странник, след като веднъж се срещнеш с него. За Бога, Александра, синът на Симеон е първи братовчед на Стефан, краля на Кардиния. Разбираш ли каква добра партия за женитба е той?
— Трябва ли това да ми прави особено впечатление?
Той се изправи, като я гледаше сърдито от другата страна на бюрото.
— За мен има огромно значение. Между другото, ти нарочно пренебрегваш факта, че годежът е също толкова задължаващ, колкото и бракът. Този годеж бе уреден от мен и от приятеля ми Симеон с най-добри намерения и с вярата, че вие двамата ще живеете щастливо. От друга страна, момичето ми, след всичките тези години Васили Петров е все още неженен. Ти все още не си омъжена. Така че нямаме никакви основания да отлагаме сватбата.
— В крайна сметка ти би могъл да го помолиш да скъса този проклет договор! — извика тя.
— В крайна сметка ти би могла да дадеш на човека шанс. Той идва тук да се ожени за теб, като по този начин изпълнява честната дума на баща си. Как можеш да си помислиш да постъпиш по друг начин?
— Чест — тя едва си пое дъх от смущение. — Правиш го въпрос на чест?
Константин се поколеба. Той знаеше, че тя ще се разсърди, но сега като че ли щеше да заплаче, а той не би могъл да понесе това.
„И то заради този проклет англичанин“ — помисли си. Тя все още се надяваше, че той ще се ожени за нея. Каква безсмислена лоялност. Но дълг на бащата е да предпазва дъщеря си от собствените й заблуждения. Както и да е, той би развалил годежа, ако се убедеше, че няма никакъв шанс Петров да я направи щастлива.
— Това вече е въпрос на чест. Аз дадох дума, когато подписах брачния договор.
Ръцете й се свиха в юмруци и тя удари по бюрото, преди да му обърне гръб. За да не остави никакво съмнение за настроението си, ритна стола, който бе освободила, и той се преобърна на пода.
— Няма причина да ми съсипваш кабинета — рече строго баща й.
— Ти ми съсипваш живота! — горчиво отвърна тя.
— Какъв живот? Всичко, което те интересува, са конете. Всяка минута, когато не спиш, си в конюшнята. През повечето време оставам с впечатлението, че си забравила, че си жена.
При този коментар тя избухна в сълзи, които толкова дълго бе сдържала. Баща й я беше предал. Нямаше значение, че това е било преди петнайсет години — с най-добри намерения. И точно това, което той презираше, нейната така наречена липса на женственост, му позволи да победи. Колко жени се интересуваха от честта? Но тя не беше такава и той го знаеше.
— Много добре, аз няма да откажа да се омъжа за твоя скъп кардинец.
Тя бе на половината път до вратата, когато добави на себе си: „Но ти обещавам, че той ще откаже да се ожени за мен!“
— Надявам се, че ще се облечеш подходящо. Просто смени дрехите си.
— О, не, ако иска да се ожени за мен, ще трябва да ме види такава, каквато съм обикновено, а не както рядко се обличам.
Зачервен от гняв, Константин й изкрещя да се върне, но тя излезе с бърза крачка от стаята и затръшна вратата. Той се отпусна обратно на стола си, като се чудеше дали е победил, а и обезпокоен, защото тя не бе спорила толкова, колкото бе очаквал. Човек не биваше да се доверява на Александра, когато се предаваше лесно.
ГЛАВА 6
Александра яхна коня и полетя в галоп. Мина през селото, през града, след това навлезе в тучните ливади, където накрая остави Принц Миша да препуска без посока. Едно от момчетата я следваше, както винаги, но тя не бе обърнала внимание кой от братята по-точно яздеше след нея, нито се обърна, за да види. Най-вероятно беше Конрад, който, на трийсет години, бе най-възрастният и най-отговорен от тримата братя. Тимофей и Стенка, близнаците, само й се караха, когато се впуснеше нанякъде, без да ги предупреди, но Конрад щеше да й трие сол на главата, докато й призлее.
Александра беше израснала с братята Разин и прекарваше толкова време в техния дом, колкото и в своя собствен. Те бяха братята, които тя никога не бе имала, бяха най-големите й приятели, а понякога представляваха истинска напаст божия. Единствената им сестра, Нина, която би трябвало да й е камериерка, в действителност бе най-близката й приятелка. Тя беше една година по-млада от Александра, но дори и тя се бе омъжила. Съпругът й бе починал преди две години.
Брак.
Мразовитият есенен вятър бе изсушил сълзите на Алекс, слабост, на която тя рядко се поддаваше; единственото, от което в момента изпитваше нужда, бе не да плаче повече, а да продължи да язди някъде надалеч и никога да не се върне вкъщи. Конрад, разбира се, никога нямаше да й позволи да направи това. Дори когато научеше какво бе сторил баща й, нямаше да я остави да се държи като страхливка. Той щеше да се ядоса, както се бе ядосала и тя, но казаците никога не се отказваха от битките, а той би приел този годеж като поредното предизвикателство. Тя също щеше да го възприеме по този начин, когато престанеше да я боли толкова. Или когато вече не се чувства така изоставена и предадена.