В отговор Ана само се засмя.
— Винаги така казваш, но никога не изпълняваш заканите си. Още повече, момчетата Разин никога няма да ти позволят да го направиш.
— Тогава ще накарам баща им. Ермак ще направи всичко, което го помоля.
— Освен да докосне и косъм от главата на Александра. Той я обожава колкото и ти.
Константин въздъхна, обърна се и на свой ред я прегърна.
— Ана, Александра е на двайсет и пет години, вече е достатъчно голяма, за да разбере, че глупаво рискува живота си по този начин. Знаеш това не по-зле от мен. Трябваше вече да е омъжена и да гледа бебета. В това отношение двете й сестри нямаха никакви проблеми. Лидия ме дари с пет внучки. Елисавета роди три деца, преди да овдовее. Защо се оказва невъзможно да омъжа най-малката си дъщеря?
Ана намери за благоразумно да не споменава нищо за скандалната откровеност на Александра, която бе причинила такова вълнение в двора и бе причината цар Николай да я отстрани от Санкт Петербург. Ако Ана припомнеше на Константин този факт, страхуваше се, че ще избухне в смях, както правеше винаги, когато си спомнеше вечерята в двора на Романови, когато принцеса Олга се оплака пред двайсетината гости, че този сезон напълняла много и колкото да се опитвала, не могла да го предотврати. Когато чу тези думи, Александра съвсем искрено се обърна към нея.
— Госпожице, ако просто спрете да се тъпчете с блини и кисел, може и да свалите някой и друг килограм.
Тъй като принцесата действително се тъпчеше точно с тези неща, никак не бе чудно, че повечето от гостите изведнъж започнаха да кашлят, като прикриваха дискретно уста със салфетките си или започнаха да търсят под масата нещо, което най-неочаквано бяха изгубили, само и само да прикрият усмивките си. Ана, която присъстваше като придружителка на Александра, също намираше случката много забавна, но не така мислеше Олга Романова; на следващия ден тя отиде при царя и направо поиска екзекуцията на Александра. Ана мислеше, че Александра бе извадила голям късмет, тъй като царят просто учтиво бе предложил Константин да отведе дъщеря си в имението си в провинцията, където хапливият й език нямаше да нанася вреда на никого.
За нещастие, Александра изобщо не си взе поука. Нейната прямота не бе обуздана и на следващия сезон в Москва или по-късно в Карков, нито пък в Киев, където бе най-близо до къщи. Обществото на благородниците навсякъде я отхвърляше. Ана неведнъж бе подозирала, че Александра бе направила това съвсем не случайно или поради незнание. Тя бе изключително интелигентно момиче и след първия си безуспешен сезон в Санкт Петербург бе признала, че е влюбена в Кристофър Лейтън, когото бе срещнала там, и имаше намерение да се омъжи единствено за него. По-добре беше да изчака в провинцията предложението на мудния англичанин, отколкото да даде възможност някой друг да поиска ръката й. Точно това се бе случило, независимо дали Александра го бе замислила така, или бе стечение на обстоятелствата.
Колкото до въпроса на Константин, Ана реши да му припомни мъжа, който бе откраднал сърцето на дъщеря му преди толкова години.
— Нали не мислиш, че тя все още би могла да чака онзи английски дипломат?
— След седем години? — изсумтя Константин. — Това е абсурдно.
— Но той напусна страната само преди три години — възрази Ана.
— А Александра не е споменавала името му, откакто отказах да й позволя да го последва в Англия.
— Тогава ли беше, когато тя ти каза, че никога няма да се омъжи за никого другиго?
Константин се изчерви, когато си спомни за шумната кавга с красивата си дъщеря.
— Тя в действителност не искаше да каже това. Всъщност бе много ядосана.
Ана повдигна учудено вежди.
— Мен ли се опитваш да убедиш, или себе си? Или може би от вниманието ти се е изплъзнало, че Алекс демонстративно обръща гръб на всеки младеж, когото каниш вкъщи, и че през последните три години не е пътувала по-далеч от Киев, а и там ходи само за да напазарува. Дори тогава успява да измисли хиляди извинения, за да си остане в хотелския апартамент.
Думите на Ана, които всъщност изразяваха собствените му подозрения, му донесоха единствено облекчение, облекчение и от чувството за вина, което изпитваше през изминалата седмица. Наистина, извиненията на Александра звучаха логично и искрено, но все пак си оставаха извинения. И когато миналата седмица отново бе измислила поредното си извинение, отказвайки да го придружи до Василков и да посети сестрите и племенниците си, Константин бе стигнал до същото заключение, което бе изразила на глас Ана. Тогава той изпадна в мрачно настроение, като си мислеше как най-малката му дъщеря прахосва живота си в напразен копнеж по проклетия чужденец. За нещастие, тогава бе пил прекалено много и извърши нещо, което никога не би направил, ако бе трезвен.