При тази възможност Александра изстена отчаяно.
— Изобщо не ми помагаш, Стенка.
— А трябва ли да го направя?
— Бих оценила високо помощта ти.
— Добре тогава — отвърна весело той. — Двамата с Тимофей ще го нападнем, ще го набием и ще го прогоним.
— Освен това, докато си говорим, той може би вече е пристигнал в имението — промълви тя, после добави, за да не приеме думите й като разрешение да извърши това, което бе предложил. — И няма да нападаме и да пребиваме един братовчед на краля — освен в краен случай.
Стенка подсвирна смаяно.
— Кралски братовчед? Но тогава защо не искаш да се омъжиш за него?
Тъмносините й очи започнаха да хвърлят виолетови мълнии.
— Защото обичам Кристофър.
— Обичаш него? — възкликна Стенка с такова презрение, че Александра отстъпи крачка назад. Всички те знаеха за англичанина и се бяха радвали за нея, но годините се нижеха една след друга, а той изобщо не й бе предложил да се оженят. — Не ми говори за този никаквец!
— Аз също не искам да чувам за него.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Добре щеше да бъде, ако си бях излял душата и ти бях казал какво мисля за него.
Лицето му придоби израз на такова разочарование, че тя се разсмя. Стенка също се усмихна, доволен от резултата, който беше постигнал.
— Тогава да вървим и да се срещнем с твоя годеник — предложи той. — Човек никога не знае, може и да го харесаш. — Когато тя недоволно изсумтя, той добави: — Не е невъзможно.
— Но няма да има никакво значение.
Не беше необходимо да пита защо, тъй като знаеше, и това бе най-лошото от всичко. Тяхната Алекс беше толкова безрезервно лоялна, дори когато не й се отвръщаше със същото. И баща й очевидно бе напълно прав. Ермак, бащата на Стенка, неведнъж бе чувал барона да повтаря едно и също и всичките членове на семейство Разин напълно споделяха мнението му. Някой трябваше да застреля проклетия англичанин още много отдавна.
ГЛАВА 7
По обратния път Александра яздеше бавно и когато пристигнаха със Стенка пред къщата, двата часа, които баща й бе предвидил до пристигането на графа, отдавна бяха изтекли. Граф Васили Петров отдавна трябваше да е в къщата, настанен или в стаята за гости, или разговарящ с баща й. Ако, както възнамеряваше отначало, влезеше през задния вход, нямаше голяма вероятност внезапно да налети на него. Александра бе решила първо да се види с баща си, за да разбере каква е неговата преценка, преди самата тя да се срещне с годеника си.
Такъв бе планът й и както сама преценяваше, бе много добър. Винаги съществуваше възможността баща й да не хареса кардинеца и да го изпрати обратно, което щеше да означава, че тя изобщо нямаше защо да се среща с него. Това, което Александра не бе предвидила, бе, че годеникът й може също да не е възхитен от идеята за този брак и да не бърза да пристигне. За това говореше и фактът, че точно в този момент осем мъже слязоха от конете си пред входа на къщата.
Алекс обаче не изгуби присъствие на духа. Щеше да постъпи по различен начин. В края на краищата, конфликтите бяха нещо неизбежно в живота, освен това можеха да се научат много интересни неща, особено когато действаш с изненада. Може би все пак бе по-добре, ако тя първа се срещнеше с него, преди баща й да има възможност да го предупреди за някои от нейните „възмутителни“ навици, както сам се изразяваше. Да видиш с очите си, значи да повярваш, и тя съвсем нямаше да се представи бляскаво в обикновените си работни дрехи. По-голямата част от времето си прекарваше в конюшните, а кого да впечатли там?
Въпреки това не бе очаквала графът да пристигне с пълен антураж. Мъжете бяха осем, но водеха със себе си дванайсет коня, конете, които не бяха оседлани за езда, носеха багажа. Очевидно, годеникът й не пътуваше леко, което веднага идваше да покаже, че той вероятно бе един от онези изнежени и разглезени аристократи, които биха били ужасени от мисълта да спят на открито и винаги трябваше да имат подръка слуга дори и за най-обикновените неща.
Александра никога не бе искала от някого да направи нещо за нея, което тя не би направила. Всъщност, предпочиташе сама да върши всичко. Разбира се, Нина се грижеше дрехите й да са винаги чисти и изгладени, но Александра никога не изпадаше в крайности. Александра и Стенка се приближиха в гръб на посетителите, без да бъдат забелязани. Последните все още не бяха разседлали конете си. Двама от слугите в къщата бяха излезли, за да се погрижат за животните, но се справяха без особен успех. Няколко от конете бяха чистокръвни, но не толкова хубави, колкото тези на Рубльов, нито толкова обучени. Всъщност те причиняваха смут сред по-мирните животни.