Един от конете бе наистина хубав жребец. Близостта му накара Принц Миша да изпръхти гневно и да тръсне гордата си глава, но само няколко тихо прошепнати думи от страна на Александра и той се успокои. Тя слезе и го остави, сигурна, че няма да й създава повече проблеми. Погледът й бе привлечен от мъжа, който тя сметна за своя годеник, тъй като дрехите му го издаваха. Не бе очаквала да е толкова красив. Тъмна кестенява коса, небесносини очи, по страните му личаха леки вдлъбнатини, които със сигурност образуваха трапчинки, когато се усмихнеше. Александра бе още по-изненадана, когато видя ведрото изражение на лицето му, което го караше да изглежда още по-привлекателен.
В момента той бе единственият от групата, който бе чул приближаването им и се бе обърнал в тяхна посока. Но погледът му изобщо не попадна на Александра. Той прикова очи в Принц Миша и повече не ги отмести. Александра бе свикнала с такава реакция, дори я очакваше и съвсем разбираемо се изпълваше с гордост. Нейните два коня, Принц Миша и баща му Гордостта на Султана, бяха чистокръвни бели жребци с разкошни дълги гриви и опашки, дълбоки сини очи и гъст, гладък косъм. Техните жребчета постоянно се търсеха, за тях се предлагаха безумно високи цени, но Александра не продаваше своите „бебета“ на някого, който не беше отличен познавач на конете. Ако бъдещите купувачи нямаха намерение да ги гледат така, както го правеше тя, тогава те никога не ставаха тяхно притежание.
Очевидно годеникът й бе познавач на конете. Той нямаше сили да откъсне възхитения си поглед от жребеца. Това събуди любопитството й и едновременно й донесе облекчение. Въпреки че щеше да страда ужасно, ако го направеше, съществуваше възможността тя да го убеди да развали годежа срещу Принц Миша. Разбира се, първо щеше да предложи някоя от кобилите или скопените коне. Всичките й животни бяха великолепни. Но ако можеше да съди от погледа на мъжа, той вече се бе влюбил в Принц Миша.
Александра слезе от коня и само за да се увери, че не е сгрешила в това кой е годеникът й, обърна се към групата достатъчно високо да я чуят всички.
— Кой от вас е Васили Петров?
Васили разглеждаше голямата къща, но когато чу въпроса, се обърна и погледът му попадна на… това жена ли беше? Не беше съвсем сигурен, докато очите му не се спряха на пълните съблазнителни гърди, които издуваха вълненото й палто. Широките бричове скриваха фигурата й, но високите ботуши, опънати по краката й, разкриваха добре оформени прасци.
Без съмнение, това го заинтригува. Такива гърди винаги му въздействаха по този начин. Но имаше и нещо повече: жената имаше хубави черти, безупречна кожа, която все още носеше отпечатъка на летния загар, който говореше за селското й потекло, тъй като никоя дама не би се изложила на слънце до такава степен; високи скули и тънък прав нос, толкова фин, че изглеждаше аристократичен. Устните бяха пълни, чувствени и не по-малко изкусителни от гърдите. Тя бе вирнала упорито брадичка, но Васили можеше спокойно да не обръща внимание на това. Няколко кичура от косата й, с половин тон по-светли от кожата, се бяха изплъзнали изпод кожената шапка. Красиво оформените й вежди бяха малко по-тъмни, такива бяха и дългите гъсти мигли, които обграждаха бадемовите й очи. Всичко това я правеше да изглежда екзотично красива.
Може би, реши Васили, краткият му престой тук все пак нямаше да се окаже толкова неприятен.
— Това съм аз, миличка. А ти коя си?
Александра отмести поглед от тъмнокосия мъж, който едва я бе погледнал, и го насочи към този, който току-що бе проговорил. Значи наистина бе сгрешила…
Тази мисъл избледня в съзнанието й и изчезна, както впрочем и всяка друга. Очите й се разшириха. Устата й остана отворена от изумление. Александра направо забрави да диша. Почувства как коленете й омекват.
Така изминаха няколко минути, докато накрая си пое дълбоко дъх, а страните й се покриха с ярка руменина. Когато той забеляза реакцията й, усмивката му стана по-широка. Шокирана ли беше? Затова ли се бе проявила като истинска глупачка? Все още не можеше да намери подходящи думи да му отвърне. Сигурно бе изпаднала в шок, но и никой никога не й бе казвал, че мъжете могат да бъдат толкова красиви.
Той като че целият бе изтъкан от злато. Над ушите и слепоочията му се спускаха къдрици сякаш от разтопено злато, кожата му имаше златистокафяв цвят, а очите му бяха меднозлатисти. Беше направо съвършен, но с типично мъжка красота — слаби страни, прав, леко орлов нос, гъсти вежди, силна брадичка и красиво оформени устни, които бяха невероятно чувствени. Красотата на този мъж бе направо хипнотизираща.