Васили не бе сигурен какво да мисли по този въпрос, но не чувстваше облекчение, както бе помислил Лазар. Бяха го отхвърлили. Той — отхвърлен! За него това беше единствено по рода си преживяване — е, не съвсем.
Таня също го бе отхвърлила веднага, когато й бяха казали, че той е кралят, за когото трябва да се омъжи.
— Не бих се омъжила за вашия крал дори и да ми платите — бе заявила тя.
Разбира се, тя не бе повярвала, че е принцеса Таня Яначек и че е сгодена още от раждането си за сегашния крал на Кардиния. Дори и да бе повярвала, едва ли щеше да има някакво значение, тъй като по това време тя презираше Васили не по-малко, отколкото той нея.
Но дори тогава Васили не се бе почувствал истински отхвърлен. Тогава не съществуваше гневът, който го глождеше сега. И неспособността му да разбере какво точно го тревожи, още повече го ядосваше. Обаче Васили внимаваше да не издаде чувствата си пред барона.
Отначало бе имал намерение да се представи на Константин Рубльов като човек, напълно неподходящ за зет. От опита си с жените, очакваше, че годеницата му ще се зарадва да го има за съпруг и по този начин нея ще бъде по-трудно да я убеди да се откаже от този брак, докато баща й най-много да се ядоса. Но след като изслуша барона, който говореше с такова искрено уважение и обич за баща му, Васили разбра, че не може да постъпи по този начин — поне не толкова грубо, колкото бе възнамерявал отначало.
Той вече бе излъгал за причината за забавянето си, като, че човек от охраната му бе заболял тежко, докато всъщност нарочно пилееше време, като оставаше във всеки град, където минаваха, в продължение на дни, а веднъж и цяла седмица — заради една красива малка червенокоска, — вместо само да преспи и да продължи. Забавянето целеше да се изчака зимата да напредне достатъчно, за да бъде отложено пътуването заради студа. Ако по някаква причина трябваше да отведе Александра Рубльова със себе си в Кардиния, Васили искаше лошото време да й даде допълнителен мотив да остане вкъщи. Той, разбира се, щеше да й изложи достатъчно причини, за да развали този смешен годеж, но въпреки това не възнамеряваше да се откаже от нищо, което би могло да се окаже от полза, включително и от времето.
Но сега Васили разбираше, че що се отнася до барона, трябваше да промени изцяло намеренията си. Нямаше да посрами името на баща си в очите на този човек, като се покаже като разглезен и недостоен син. Но пък и не се налагаше да се държи безупречно. Може би не бе лоша идея да го разочарова, като не покаже — или се престори, че не притежава — определени качества, които баронът се надяваше да открие в него. Просто трябваше да разбере за какви качества става дума.
— Да се върнем към дъщеря ви, сър.
— Да, гледах от прозореца на всекидневната, когато се срещнахте с нея.
Константин не можеше да бъде по-доволен, когато забеляза каква беше първоначалната реакция на Александра при вида на младия граф. Толкова голямо бе облекчението му, че едва успяваше да го скрие.
— Извинявам се, че тя не беше в най-хубавите си дрехи — продължи той. — Разбирате ли, прекарва по-голямата част от деня, като се занимава усилено с конете, така че се облича по този начин за удобство, а не за…
— Занимава се усилено с конете? — изненадата на Васили бе съвсем искрена. Той не можеше да прецени дали да одобри това или не.
Обаче от тона му Константин застана нащрек.
— В края на краищата, в това имение отглеждаме коне — обясни той. — Александра единствена от трите ми дъщери показа интерес. Вероятно не трябваше да я окуражавам в тази дейност, но го направих, а след това вече нямаше връщане назад.
Васили с облекчение разбра, че бе налучкал верния тон, поне що се отнася до неговата цел. Баща й очевидно й позволяваше да върши тази нетипична за една дама работа и не би било лошо той да изрази неодобрение. Фактът, че баронът бързо премина в защита на дъщеря си, му подсказа, че той вероятно е очаквал по-младият мъж да се държи по този начин.
— И вие й позволявате това?
„Като че ли можех да я спра“, — помисли си Константин, но не каза нищо. Не му се искаше Васили веднага да разбере колко своенравна и упорита може да бъде годеницата му, поне не преди сватбата.