Васили почувства, че страните му горят, като че ли не бе свикнал с ефекта, който упражняваше върху жените.
— Александра каза, че съм я изненадал.
— В това няма съмнение.
— Изненадата беше взаимна.
— И в това не се съмнявам. Моята най-малка дъщеря е наистина необикновена — продължи Константин с голяма доза бащинска гордост. — Също няма никакво съмнение, че мъж на твоите години и с твоя опит ще успее лесно да спечели обичта й и ще премахне страховете й.
Васили осъзна, че не може да направи нищо. Баронът го бе приел с цялото си сърце и нищо не би могло да промени отношението му към него. Трябваше да съсредоточи усилията си към Александра, още повече че нямаше време за губене.
— Ще направя всичко възможно, що се отнася до дъщеря ви. — Това не бе лъжа, а просто изявление, което можеше да се тълкува по различен начин. Васили се изправи, за да сложи край на разговора. — Поради моето закъснение, страхувам се, ще се наложи да тръгнем много скоро, най-вероятно утре, преди настъпващата зима да направи пътуването ни твърде рисковано.
Васили веднага забеляза, че бе успял да изненада барона.
— Но приготовленията за сватбата не са приключили.
Васили придаде на лицето си израз на съжаление.
— Много съжалявам, но забравих да спомена, че братовчед ми настоява сватбата да се състои в Кардиния, в двореца. Кралицата пожела това, а Стефан с радост изпълнява всичките й желания.
Константин нямаше какво да отговори и не можеше да мисли за нищо друго, освен за проблема, който това неочаквано развитие на нещата щеше да предизвика.
— Но аз не съм направил никакви приготовления, за да пътувам по това време на годината.
— Можете спокойно да почакате до пролетта и тогава да доведете Александра в Кардиния — предложи бързо Васили.
Този факт не убегна на Константин.
— Не, не е необходимо аз да присъствам на сватбата. Годежът за мен има същото значение, както сключеният вече брак. Ще почакам и ще посетя дъщеря си, когато тя роди първото си дете.
По дяволите, помисли си Васили със страх, този човек вече го бе оженил за дъщеря си и даже го виждаше баща на децата й.
— Александра със сигурност ще бъде разочарована.
— Съвсем не. — Константин не бе забравил колко му бе ядосана. — Ако не друго, Александра ще се радва да се отърве от опеката ми.
„За да попадне под моята“ — помисли си Васили. Тази мисъл го заинтригува, докато, ужасен, не осъзна последствията от нея. Възможността да прелъсти девойката вече не съществуваше, нещо повече, за това не можеше да става и дума. Щеше да е по-лесно да я накара да развали годежа. До утре трябваше непременно да го направи.
ГЛАВА 9
Константин се облегна на стола си и зачака. Беше сигурен, че Александра ще дойде при него, щом се увери, че е сам. Тя се появи след по-малко от две минути. Вероятно бе наблюдавала отнякъде кога графът ще излезе от кабинета. Щеше да се опита да избегне срещата с Васили. Но Константин нямаше да има такъв късмет.
Тя все още бе с дрехите, с които бе яздила, и изобщо не приличаше на дама. След това, което Васили му каза за срещата им при входа, Константин се страхуваше, че тя нарочно бе останала с работните си дрехи. Това бе нейният начин да се противопостави и той от опит знаеше, че Алекс ще упорства докрай. Почти бе започнал да съжалява, че не може да пътува с тях, за да види с очите си как непокорността и вироглавството й ще бъдат овладени от мъж, който — Константин не се съмняваше в това — имаше голям опит с жените.
Като се замисли, стигна до заключението, че промяната в плановете можеше да бъде и за добро. Ако всичко се бе развило така, както бе предвидил, те щяха да се оженят след по-малко от седмица, което бе недостатъчно, за да се опознаят. Но щом се налагаше първо да отидат в Кардиния — щеше да отнеме най-малко месец, в зависимост от скоростта, с която щяха да се движат — това щеше да даде възможност на Васили да ухажва Александра и да я покори напълно, преди двамата да се оженят.
Тъй като познаваше добре дъщеря си, Константин знаеше, че такава възможност изобщо няма да й се хареса. И, както и очакваше, тя премина направо на въпроса.
— Кога си тръгва графът?
— Утре сутринта, но ще тръгнете и двамата.
— И двамата ли? Значи той не е развалил годежа?
— Какво те е накарало да си помислиш, че ще го направи? Това, че си му казала, че не го искаш? Ти ме разочароваш, Александра. Мислех си, че семейната чест означава повече за теб, отколкото…
— Достатъчно! — прекъсна го тя. — Просто се опитах да сложа край на този фарс, като му казах истината. Но ако той приема жена, която не иска нищо от него… Трябваше да се досетя, че моите желания не означават нищо.