Александра пое по стълбата към горния етаж, стиснала силно ръце в юмруци. Потропа силно по вратата на стаята за гости, където предполагаше, че бе настанен графът. С периферното си зрение забеляза, че три от прислужничките се навъртаха в края на коридора, но не се замисли върху този факт, тъй като не осъзнаваше, че годеникът й привличаше жените, както пламъкът на свещ привлича нищо неподозиращите пеперуди. Тъй като би предпочела да върши нещо друго, а не да се разправя за втори път с него, не бе чудно, че не успя да направи връзката.
Бе улучила стаята. Васили Петров веднага застана пред нея — полугол. Бе съблякъл палтото и събул ботушите си, бялата му риза бе разтворена и разкриваше част от гърдите и корема. Александра не бе в състояние да откъсне поглед от широките му гърди, осеяни тук-там с руси косъмчета. Той наистина бе целият златист, като млад лъв, но подобно на това животно бе истински хищник и много, много опасен. Александра инстинктивно почувства всичко това.
— Точно момичето, което исках да видя.
Той произнесе тези думи със снизходителен, дори презрителен тон. Не бе трудно да се отгатне защо. Александра все още беше в работните си дрехи без шапката и палтото. Дори не си бе направила труда да среше косите си, след като се бе върнала от езда. От стегнатата прическа, с която бе тръгнала сутринта, сега нямаше и следа, а щом шапката не поддържаше изхлузилите се кичури, те свободно падаха по раменете и гърба й. Хората, които я познаваха, бяха свикнали да я виждат в този й вид, затова тя обръщаше малко внимание на това как изглежда. Което, обаче, не можеше да се каже за гостите.
Когато Александра вдигна поглед към лицето му, се стресна, защото го видя да се усмихва. И каква усмивка само! Почувства как все едно стомахът й се преобръща, и бе поразена, когато осъзна, че я напушва смях. Никога преди не й се бе случвало такова нещо. Нито пък бе изпадала в ситуация, когато не можеше да намери подходящите думи, а това й се случваше за втори път този ден.
Невероятно, но след няколко часа тя не го виждаше в по-различна светлина. Той бе толкова красив, че за нея бе трудно да го гледа спокойно, още по-малко да разсъждава разумно. За бога, щеше ли да е необходимо с усилие да се опитва да идва на себе си всеки път, когато го срещнеше?
Той я хвана, дръпна я рязко в стаята и затвори вратата зад нея. Александра се опомни и вдигна гордо брадичка.
— Тук ли ще се опиташ да ме съблазниш?
Очите му продължаваха подробно да я разглеждат и въпреки всичко тя се смути, когато той пренебрегна въпроса й и се обърна към нея, без да скрива изненадата си.
— Господи, изглеждаш така, като че ли току-що си станала от леглото.
Имайки предвид презрението му към нея, думите му бяха повече, отколкото тя би могла да понесе. Александра си спомни гнева, който изпитваше към него.
— Истинско чудо ще бъде, ако тази нощ изобщо мога да използвам леглото си. Благодарение на недомислието ти, сега ще приготвям багажа си цяла нощ.
Васили отмести поглед от нея, като че ли би искал да я види обратно в леглото, по-точно в своето собствено. След това се обърна към нея, като презрително сви рамене.
— За да отговоря на въпроса ти, сега е моментът да ти кажа, че съм на твоя страна. Аз също нямам никакво желание да се женя. Ако просто си направиш труда да кажеш на баща си, че не ме искаш, ще мога утре да си тръгна без теб и тогава няма да се налага да опаковаш багаж цяла нощ.
— Ти очакваш от мен да разваля годежа?
— Разбира се. Жените са известни с непостоянството си.
— Не мисля да го коментирам изобщо. Но в този случай става дума за семейна чест и тържествено поети обещания, така че за мен е важно, макар и да не ми харесва. Затова се налага непостоянният да бъдеш ти и ти да развалиш годежа. Високо бих оценила такава постъпка, преди да ми губиш времето с едно пътуване до Кардиния.
— Невъзможно — отвърна той, давайки воля на раздразнението си. — Достатъчно е да кажеш на баща си, че не ме искаш. Защо това те затруднява?
— Вече му го заявих, глупак такъв, но без никакъв резултат. И също му дадох дума да се омъжа за теб — ако ти не развалиш годежа — Александра въздъхна дълбоко. Нямаше да има полза, ако започнеха да си крещят един на друг. Тя си наложи да възприеме по-спокоен тон. — Вижте какво, граф Петров, тъй като и двамата сме напълно откровени един с друг и сме съгласни, че никой от нас не желае този брак, защо просто не кажете на баща ми, че аз не съм подходяща жена за вас?