— Отлична идея, но това, разбира се, не е вярно. Като баронеса, за нещастие, ти си напълно подходяща. Това, че не искам да се оженя за теб, както и за която и да е жена, не е причина да пренебрегна желанието на баща си — поне така ме уверява майка ми.
Тя му хвърли пълен с отвращение поглед.
— Позволяваш на майка си да ти определя живота?
Тази невъзможна девойка наистина успя да го ядоса.
— А вие, баронесо, позволявате на баща си да определя вашия! — изръмжа той, като въпреки всичко се изчерви.
— Баща ми е едната от двете страни, които са уредили този смешен брак. Не мога да се явя отново пред очите му, ако не изпълня думата, която е дал. Но твоят баща е починал!
— Още по-основателна причина да не мога да се измъкна с чест от този проклет капан. Баща ми не е жив, за да се изправя пред него и да споря. Затова те съветвам да промениш мнението си или искаш да узнаеш какъв ще бъде животът ни, ако се оженим? Обещавам ти, че за мен никога няма да бъдеш нещо повече от досадно задължение, което с всички сили ще се старая да избягвам. За да доставя удоволствие на майка ми, ще прекарам с теб достатъчно време, за да ми родиш наследник, след което ще си свободна да преследваш собствените си удоволствия, както възнамерявам да направя аз. Моят живот изобщо няма да се промени, за разлика от твоя. Това приемливо ли ти звучи?
Александра бе стиснала здраво зъби, но успя да изобрази на лицето си усмивка.
— Разбира се, ако ти нямаш нищо против неудобните публични сцени.
— Моля?
— Чувствай се предупреден. Ако ме принудиш да се омъжа за теб, ти ще бъдеш мой, а аз не деля това, което е мое. И няма да можеш да ме избягваш или пренебрегваш, това мога да ти обещая — след което тя внезапно захвърли в лицето му собствените му думи: — Това приемливо ли ти звучи?
Васили пристъпи, надявайки се да я уплаши, като се надвеси застрашително над нея, но тя дори не трепна.
— Не обичам да ме заплашват, разбра ли?
— Кой те заплашва? Ти ми каза как ще бъде, когато се оженим, аз пък ти казах как ще реагирам. Щях да помисля сериозно върху това, ако бях на твое място, Петров. Тази нощ ще ти е последната, когато ще имаш възможност да спиш безгрижно.
ГЛАВА 10
Александра успя да затвори тихо вратата на стаята на Васили, както бе направила преди това с тази в кабинета на баща си, но вратата на своята стая, която се намираше в дъното на коридора, затръшна силно, след като влезе. Беше извън себе си от яд. Как смееше този мъж да я заплашва с брак без любов, с любовниците си — защото тя не се съмняваше какви точно бяха удоволствията, които бе споменал — и с бебета? Бебета! Той я изкушаваше, а дори нямаше представа за това. Простак! Свиня! Да спомене единственото, което наистина желаеше! Но не от него. От всеки друг, но не и от него!
Стаята й не бе празна. Шумното й нахлуване сепна както Нина, която бе наведена над една пътна чанта, така и Божик, който изръмжа предупредително, преди да разбере коя бе тя, да се приближи до нея и да й демонстрира по единствения възможен за него начин извинението си.
Този ден тя го бе заключила в стаята си, защото щяха да имат гости, а хрътката не се отнасяше добре с хора, които не познаваше. Не трябваше да го прави, а да го остави да тича свободно и да постъпи както намери за добре с нищо неподозиращите непознати. Ако онова конте беше нападнато и изпохапано, разговорът й с него щеше да завърши по съвсем различен начин.
Тази мисъл някак си уталожи малко гнева й. Александра не бе осъзнавала, че може да жадува за отмъщение — дори и в мислите си. Жалко, че бе използвала животното само за защита, а не като оръжие, тъй като изпита истинско задоволство при мисълта как графът вие от болка.
След като погали огромната хрътка, уверявайки по този начин животното, че не му се сърди заради начина, по който я бе посрещнало в първия момент, Александра насочи поглед към Нина, разтворения куфар и дрехите, разпръснати по леглото.
— Значи вече си разбрала?
— Всеки в имението разбра — отвърна безстрастно Нина. — Това, което не знаем обаче е какво смяташ да правиш. Затова започнах да ти опаковам дрехите, в случай че решиш да се омъжиш за него, но също толкова бързо мога и да ги разопаковам.
Нина с нищо не показа какъв отговор би искала да чуе, дори и ако имаше свое собствено мнение или вече бе решила как би трябвало да постъпи Александра. Тя би подкрепила всяко нейно решение, въпреки че двете биха поспорили, ако Нина сметнеше, че Александра не постъпва правилно. Точно затова Александра много я обичаше.
Общественото им положение бе напълно неравностойно, освен това и на външен вид бяха съвсем различни. Нина имаше черна коса, която падаше на непокорни къдрици по раменете, и огромни светлосини очи. Иначе беше ниска, леко пълничка. Когато се усмихнеше, по страните й се появяваха трапчинки, освен това младата жена притежаваше много силно, дори понякога цинично чувство за хумор.