Александра седна в края на леглото и прокара пръсти по една бледоморава бална рокля, припомняйки си единствения път, когато я бе облякла. Същата нощ бе получила своята първа целувка — от Кристофър. Никога преди, и след това, не я бяха целували, затова тя мислеше, че тази целувка е най-прекрасното нещо в живота й.
Александра повдигна полите на роклята.
— Защо слагаш тази рокля?
— Ще имаш нужда от рокля, с която да се омъжиш — обясни практично младата жена.
Александра мислено се помоли да не се стига чак дотам, но ако не можеше да го предотврати, щеше да настоява да й ушият разкошна сватбена рокля, с единствената цел да спечели повече време. Най-добре е да поиска нещо в черно!
— Можеш да забравиш за пътната чанта — заяви решително тя. — Искам куфари, и то много. Нареди на някой да вземе всичко, което се намира в таванската стая, а след това измоли, вземи назаем или открадни още от града. Искам да се съберат достатъчно неща, за да напълнят поне две товарни коли.
Нина вече не криеше какво мисли по този въпрос. Усмивката й обясняваше всичко.
— Значи наистина ще се омъжиш за кралския братовчед?
Александра не обърна внимание на доволното изражение на приятелката си.
— Не. Дадох дума, че ще го направя, но това не означава, че наистина ще се случи — не и ако мога да го предотвратя. Годеникът ми смята, че не може да развали годежа, аз също не мога да го направя, спорът няма да ни доведе доникъде. Така че просто трябва да му покажа каква ужасна съпруга ще бъда.
— Но ти можеш да му бъдеш отлична съпруга — възрази Нина.
— Не и на него. Дори и да не беше така, той никога няма да го разбере, а когато свърша с него, дори няма и да си помисли.
Нина също седна на леглото и попита колебливо:
— Защо вместо това не се омъжиш за него?
— И да изменя на Кристофър?
— Кристофър напълно го заслужава — измърмори Нина. Александра въздъхна — не бе готова отново да спори с приятелката си за любовта на своя живот. Никой от семейство Разин отдавна не говореше нищо добро за Кристофър, особено Нина, а Александра се умори постоянно да взема негова страна, без да има нещо, заради което да подкрепи верността си.
— Дори и да не бях влюбена в друг, никога не бих се омъжила за този кардински граф. И преди отново да се възпротивиш, трябва да ти кажа, че той също не иска да се ожени за мен.
Нина просто не повярва на ушите си и беше истински възмутена.
— Той ти е казал това?
— Каза ми го. Но все пак възнамерява да пожертва себе си, а и мен, въпреки че баща му не е жив, за да стане свидетел на разтрогването на годежа. Искаш ли да чуеш какви планове има той за нашия брак? Да му родя дете и после изобщо да не ме погледне повече. Направо ми хвърли в лицето факта, че си има любовници и ще продължи да поддържа връзки с тях. Разбира се, ще прояви достатъчно великодушие да ми позволи и аз да си намеря няколко любовника.
— Той е казал това?
— Да.
Нина настръхна.
— Тогава няма да се омъжваш за него. Аз няма да ти позволя. Нито пък баща ти, когато му разкажеш това, което току-що каза на мен.
В отговор Александра само изсумтя.
— Така си мислиш ти. Казах на татко, че този мъж се опита да флиртува с мен, преди още да знаеше коя съм аз, и какво мислиш? Татко остана доволен. Граф Петров се проявява като истински развратник, а всичко, което вижда баща ми, е, че той ме харесва. Така че татко няма да повярва на останалото, особено като знае, че аз не искам този брак. Ще реши, че аз съм си измислила всичко, и ще се почувства неудобно да говори с Петров. Дори и ако татко наистина го направи, готова съм да се обзаложа на каквото поискаш, че този самодоволен глупак ще се прояви като страхливец и ще отрече всичко. В края на краищата, двамата с баща ми вече се срещнаха и разговаряха, след което изглежда се разбират отлично. Ако граф Петров не е признал истинските си чувства, когато имаше тази възможност, сега няма да го направи. Само аз имах привилегията да ги узная.
Нина бе впила замислен поглед в пода.
— Всичко това ми звучи така, като че ли ще имаш… един аристократичен брак.
Александра се отпусна на леглото и се разсмя. Нина се обърна намръщено към нея.
— Не е смешно!
— Знам. — Но Александра продължаваше да се усмихва. — Да не мислиш, че съм била сляпа, когато посещавах всички онези балове в Санкт Петербург. Повече от половината женени хора, които срещнах там, имаха извънбрачни връзки. Невероятно, но жените открито говореха за това, като клюкарстваха за някой друг или направо обсъждаха собствените си завоевания. Това, което ми предлага графът, е обща практика в неговите среди. Само че не вярвам той да има и най-малка представа, че на мен това ми е известно, тъй като той се опита да ме изненада, дори бих казала, да ме шокира, като ми предложи да разваля годежа, а не сключване на нормален брак.