— Но ти не искаш такъв брак. Ти твърде много държиш на всичко, което притежаваш, за да търпиш…
— Не е така.
— Познавам те, Алекс. Не бих се учудила, ако нашибаш с камшик неверния си съпруг.
— Няма да го направя — възпротиви се разгорещено тя.
Знаеше, че е казала нещо съвсем различно на Васили, но това беше само за ефект. В действителност не го мислеше.
— Не бих могла да се интересувам по-малко от това, с кого спи този мъж, преди или след… Забрави! Въпреки всичко сватба няма да има. Вече ти казах, че нямам никакво намерение да се омъжвам за него.
— Точните ти думи бяха „ако мога да го избегна“. И как смяташ да го постигнеш?
Александра закри очи с ръка и въздъхна.
— Не знам. Досега мислих само да забавя пътуването, като натоваря много коли с багаж. За по-нататък не съм мислила.
— Това може да го ядоса, но няма да го накара да се откаже от брака с теб — отбеляза Нина.
— Знам, така че помогни ми да измисля нещо. Какво би накарало един мъж да се откаже от брак, с който вече се е съгласил?
— Безразличието — предложи Нина.
— Срамът — добави Александра.
— Отвращението…
— Чакай, с това мога да се справя — заяви възбудено Александра, като скочи от леглото.
— Това е добре, защото не би могла да се престориш на безразлична, независимо колко усилие ще положиш. А, не виждам и да си успяла да го накараш да се отврати.
— О, накарах го — усмихна се Александра. — Колкото е високомерен и надут, като видя как съм облечена, веднага се отврати, такова поне бе изражението на лицето му. И можеш да бъдеш сигурна, че още по-малко му хареса откровеността ми.
— Какво ти помага това? Все още си сгодена за него.
— Все още не ми е помогнало, но то бе едва при първата ни среща, той изобщо не ме е опознал.
— А, разбирам, малко преструвки — кимна Нина в знак, че е разбрала. — Това ли си намислила?
— Не, преструвките ще бъдат в изобилие — отвърна Александра, развълнувана от идеята. — Сигурно вече ме е определил като провинциалистка, но му предстои да види, че съм най-лошата провинциалистка, която е срещал някога. Ще бъда груба и вулгарна, с лоши маниери, за него ще бъда истинско главоболие. Ще бъде ужасен само от мисълта да ме представи на семейството и приятелите си. И бързо би стигнал до заключението, че дори и баща му би развалил този годеж, ако бе жив да види всичко това.
— Звучи ми забавно — усмихна се Нина.
— Значи ще дойдеш с мен?
— Нима си си помислила, че можеш да ме оставиш тук?
Александра се разсмя и прегърна приятелката си.
— Едва ли ще му отнеме повече от седмица да реши да ме върне обратно, така че няма да отсъстваме толкова дълго. Все пак няма да се откажа от идеята да натоваря всичко, което притежавам.
— Мислиш ли, че ще има полза от забавянето с товарните коли?
— Надявам се граф Петров да дойде на себе си само след седмица, но не искам да оставям нищо на случайността. Ако има нужда от още време да го убедя, че е истинска глупост да се ожени за мен, така да бъде. Но не се тревожи за събирането на багажа. Просто натъпчи всичко в куфарите, когато пристигнат. Ако нещо се счупи или повреди, ще му изпратя сметката, когато годежът бъде развален.
— Все едно да посипваш сол върху отворена рана — каза Нина.
— Разчитам на това.
Нина излезе от стаята, за да се заеме със събирането на куфарите, а няколкото минути, когато Александра остана сама, младата жена използва, като се замисли върху това, с което се бе заела. После при нея влезе Ана и болката от предателството отново я връхлетя.
— Баща ти ми каза, че няма да се присъединиш към нас на вечеря — започна Ана.
— Твърде заета съм да си събирам нещата.
На Ана не убегна горчивият тон, с който бяха изречени тези думи.
— Съжалявам, Алекс. Знам, че точно сега си против този брак, но трябва да признаеш, че баща ти е избрал един изключително красив мъж.
Изключително красив, но съвършен негодник, за когото тя изобщо не искаше да разговаря.
— Значи наистина си знаела за годежа? — извика Александра, като че ли изводът не се налагаше от само себе си. Тя знаеше колко близки бяха Ана и баща й.
Ана отстъпи крачка назад, наранена от думите й.
— Да, знаех. И баща ти изслуша всичко, което имах да кажа за този годеж и което съвсем не бе малко. Но той просто не искаше да приеме моето мнение.