— Преди или след като двамата с Борзой се изкъпем?
— Не мисля, че ще има някакво значение — отвърна Ана, представяйки си каква бъркотия щеше да направи руската хрътка в банята.
Александра й отправи една от своите неустоими усмивки и се отправи към кухнята, следвана от кучето си. Не беше необходимо отново да се споменават кофата и парцала. Момичето винаги почистваше след себе си и след огромния си любимец. Имаха на разположение дузина слуги, които биха свършили тази работа, но тя рядко се възползваше от услугите им.
— Ана?
Въпросът на разгневения мъж зад нея, вонящ на водка, прозвуча тихо, но заплашително. Вътрешно тя потрепери от страх заради това, което беше направила. Никога преди не се бе държала толкова лошо. Просто не беше в природата й да постъпва така.
— Да ти налея ли още една чаша? — предложи тя, без да смее да го погледне.
Константин изсумтя.
— А мислиш ли да ми я дадеш да я изпия?
След моментно колебание Ана се обърна към него.
— Най-вероятно не.
След тези думи тя излезе от стаята.
ГЛАВА 2
Стефан Барони, настоящ крал на Кардиния, не можа да се въздържи и избухна в смях. Беше намерил в циганския лагер точно това, което и очакваше — братовчед му лежеше под едно дърво, а до него се притискаше красива млада жена. Всъщност жени бяха три, което бе неочаквано за него, но ни най-малко не го изненадваше. Васили бе прегърнал по една от двете си страни, а трета седеше зад него, положила главата му върху пълните си гърди.
Лагерът беше най-шумен през нощта. Голи деца се бореха в краката на майките си, които танцуваха, пееха или, седнали до многобройните огньове, си разказваха различни истории, а в котлите над огньовете вреше вкусна яхния. Това циганско племе търгуваше с коне. Други племена бяха ковачи, змиеукротители изкусни музиканти и танцьори, някои предлагаха само забавления с дресираните си карпатски мечки.
Повечето от тези, които преминаваха през Кардиния, отглеждаха добитък и пътуваха с големите си стада, но всички предлагаха жените си срещу определена цена, стариците им лекуваха с билки болести, пред които лекарите бяха безпомощни и, разбира се, всяко племе си имаше своите гадателки и продавачки на амулети.
— Не ти ли казах, че ще го намерим тук? — обади се Лазар, който стоеше отдясно на Стефан. — Все още го привлича природата.
Серж, който стоеше отляво на Стефан, изсумтя недоволно.
— Това, което го привлича, е изобилието на жени, а при циганите може да го получи винаги.
Стефан не оспори това твърдение, тъй като в миналото самият той бе прекарал доста време в циганските лагери. Тогава бе само престолонаследник на Кардиния, а отговорностите му бяха твърде ограничени. Сега някак си не подобаваше на достойнството му на крал да танцува около огньовете и да се забавлява с момичета. Вече не изпитваше желание да го прави. Сега се забавляваше и танцуваше само с кралицата си. Но гледката на циганския лагер, която се откри пред очите му, му навея сладки спомени.
— Предполагам, че ще поискате да останете тук с Васили — обърна се Стефан шеговито към приятелите си.
Въпреки забележките си сега и двамата се бяха забавлявали чудесно в циганските лагери.
— Искаш да кажеш, че няма веднага да го вземем с нас? — попита Лазар.
— Леля ми просто ме помоли да го намеря, а не да й го заведа. Достатъчно е той да се срещне с нея по някое време тази вечер.
— Добре стана, че старият Макс вече не ни нарежда да те пазим, в противен случай щяхме да бъдем принудени да те придружим до града.
Старият Макс бе всъщност Максимилиян Данев, министър-председателят на Кардиния, който бе като втори баща за Стефан. Макс изпълняваше строго задълженията си, затова настояваше Стефан да бъде придружаван от силна охрана винаги, когато излизаше от двореца. Сега войниците от охраната чакаха извън лагера, за да не предизвикват тревога. Но въпреки това появата на Стефан създаде известно оживление, защото циганите го познаха. Макар че последния път, когато това племе мина през страната, той все още не бе станал крал, при пристигането си хората научаваха веднага за всички промени, случили се междувременно, освен това веднага бяха разбрали, че въпреки промените, са добре дошли.
Веднага бе повикан старейшината на племето, наречен булубаша. Той чакаше, застанал пред шатрата си, заедно с още няколко възрастни мъже. Но Стефан не искаше да се бави с продължаващия няколко часа ритуал, който включваше поздрави и уверения във взаимно приятелство, не и когато в двореца го очакваше неговата Таня, която се раздели с него с обещанието да му потанцува тази нощ.