Той се обърна към Серж.
— Кажи на старейшината, че това не е официална визита, а просто приятелско посещение.
След като кимна с уважение към булубашата, Стефан се насочи към братовчед си.
Лагерът се бе успокоил, след като хората разбраха, че не ги очакват неприятности, и сега продължиха да пеят и да танцуват. Десетина жени, млади и стари, веднага се скупчиха около Стефан. Те буквално биха се сбили само и само да получат възможност да му служат — по всякакъв начин, — тъй като неговата щедрост бе всеизвестна. Дори семейство от десет човека би могло да живее цяла година, без да краде, ако е получило дар от краля.
Стефан почти не забелязваше, че Лазар се опитваше да го предпази от настойчивия интерес на жените, като раздаваше жълтици наляво и надясно. Погледът му бе привлечен от братовчед му Васили, който се опитваше да отдели внимание и на трите жени до себе си. Стефан едва се удържа да не се разсмее силно, тъй като Васили успяваше да се справи доста добре, като целуна първо едната изгаряща от нетърпение жена, после другата, докато ръцете му опипваха и трите. Но жените не се надпреварваха. Те вероятно бяха уверени, че Васили ще се погрижи да задоволи и трите преди края на нощта, което той и вършеше.
Всяка от тези жени сигурно си имаше съпруг някъде в лагера, но Васили не бе застрашен от опасността да получи нож в гърба, преди да напусне лагера. Да отдават телата си срещу заплащане, бе нещо обичайно за тези жени — стига мъжете да не са цигани. Но ако някоя от тях се осмелеше само да погледне друг мъж от племето с намерението да го прелъсти, съпругът й със сигурност щеше да я убие. Циганите живееха и умираха със свои собствени правила и закони, наложени им от племенния булубаша.
Васили бе толкова погълнат от любовната игра, че изобщо не бе забелязал утихването на лагера и последвалото оживление. Нито чу приближаването на приятелите си, затова Стефан и Лазар просто седнаха отстрани, само на няколко педи разстояние, изпитвайки огромно удоволствие от представлението. Стефан бе впечатлен, тъй като никога не бе ставал свидетел на изкуството на Васили да съблазнява жените, не и до такава степен. В миналото, когато заедно с тримата си най-близки приятели търсеха такива удоволствия, винаги бе имал в ръцете си меко женско тяло, което изцяло поглъщаше вниманието му.
Но Васили бе дотолкова увлечен, че най-вероятно напълно бе забравил да потърси някое уединено място, както обикновено правеше. Или вероятно бе стигнал до такава фаза, че му бе все едно дали ще има свидетели или не.
Една от жените бе забелязала, че имат публика, но изглежда и тя нямаше нищо против, тъй като продължи да гали широките гърди на мъжа, а другата жена само миг преди това бе разкопчала и съблякла ризата му. Известно бе, че Васили имаше такъв ефект върху жените. Той ги караше да забравят моралните си задръжки и ограниченията, в които бяха възпитавани цял живот. Където и да отидеше, каквото и да правеше, жените настойчиво се стремяха да попаднат в неговата компания, а оттам и в леглото му. Там, където други мъже трябваше да положат доста усилия и да ухажват дълго една жена, за Васили бе достатъчно просто да влезе и да я повика с пръст. Самото му присъствие привличаше като магнит жените около него.
Васили притежаваше необикновена красота, на която никоя жена не можеше да устои. Приятелите му неведнъж се бяха възползвали от ефекта, който имаше той върху жените, и изобщо не му завиждаха за късмета му и изключително красивата му външност. Търсенето на плътски удоволствия обаче, не беше главната цел в живота на Васили, въпреки че в момента изглеждаше точно обратното.
Той, както и приятелите му, бяха отлични воини. След коронацията Стефан трябваше да поеме многобройни официални задължения. Най-важен за Васили беше дългът към братовчед му като настоящ крал. Той бе член на личната охрана на Стефан и не би бил тук тази нощ, ако знаеше, че Стефан ще излезе от двореца, защото винаги искаше да е сигурен, че няма да имат нужда от него, преди да се отдаде на собствените си удоволствия.
В момента три млади и красиви жени чакаха да бъдат задоволени. Стефан побърза да наруши мълчанието, като се покашля леко. Лазар не би се поколебал да забие лакът в ребрата на Васили и да подхвърли няколко остри забележки за липсата му на морал, което щеше неминуемо да доведе до размяна на юмруци, преди и двамата да избухнат в смях и да се прегърнат. Стефан просто искаше да си спести това. Деликатната му намеса не даде никакъв резултат. Той пробва отново, но ефектът бе същият. Затова Лазар се видя принуден да се намеси с висок глас:
— Тези цигани щяха да спечелят цяло състояние, ако се бяха сетили да продават билети.