В този момент към тях се приближи Серж и слезе от коня си.
— А на мен ми се струва, че Васили не би имал нищо против. Това представление със сигурност ще бие по популярност новата пиеса, която представиха миналата седмица в Гранд.
Васили се претърколи и застана лице в лице с приятелите си и наддаде глух стон не от смущение, а защото го бяха прекъснали.
— Как, по дяволите, разбрахте, че съм тук?
— Казал си на Фатима къде ще отидеш — обясни Стефан и погледна многозначително към жените, които все още се притискаха към Васили и не правеха никакви опити да се покрият с тази част от облеклото си, която бе вече захвърлена настрана. — Искаш да кажеш, че тя няма нищо против?
— Фатима не ме притежава повече, отколкото аз нея. Дал съм й пълна свобода. Какво друго бих могъл да направя?
— Да й намериш съпруг.
— Винаги, когато й го предложа, тя избухва в сълзи.
Васили бе толкова разочарован, че тримата мъже се разсмяха весело, без да изпитват и грам съчувствие. Фатима бе подарък на Васили от турския Велик везир, тя бе красиво същество, изпълнено с чувственост, обучено до съвършенство в изкуството да задоволява мъжките желания. Васили може да я бе освободил от робство, но приятелите му се съмняваха, че той често й правеше предложение да й намери съпруг.
Васили нямаше нищо против чувството им за хумор, но в сегашното си състояние, с трите чифта голи гърди, притиснати до тялото му, той въобще не посрещна с радост внезапната им поява.
— И какво по-точно правиш, тук, Стефане, и защо не бях известен, че ще излизаш тази нощ от палата?
В отговор Стефан само се усмихна.
— Ако си беше направил труда да приемеш пратеника на майка си през последните три дни, вместо да му казват по твое нареждане, че не си вкъщи, тя нямаше да намери за необходимо да ме посети лично и да настоява да узнае къде съм те изпратил. Между впрочем, как успя да избегнеш срещата с нея, докато беше в двореца?
Васили прокара пръсти през златистата си коса.
— Не беше лесно. Предполагам, казал си й, че не си ме изпращал никъде.
— Не, казах й просто, че ще разбера къде си и ще те изпратя при нея възможно най-бързо. Защо я избягваш, братовчеде?
— Защото винаги, когато изпраща да ме повикат толкова официално, съм повече от сигурен, че няма да ми хареса това, което има да ми каже. Или ще ми опява непрекъснато, че ми е крайно време да се оженя — от три месеца не го е правила и предполагам, че случаят ще е точно такъв — или ще ми вдигне скандал заради последната ми любовна авантюра.
— Коя по-точно?
— За която е разбрала в момента.
Тъй като в града Васили имаше не една, а три любовници — като в това число не се включваше Фатима, която бе настанена в дома му, както и другите жени, които постоянно се надпреварваха за вниманието му — фактът, че той с удоволствие се бе впуснал в любовни приключения сред циганите, бе наистина за чудене. Васили обичаше разнообразието, както и всеки друг мъж — поне мъж, който не е влюбен, както бе Стефан, — но той имаше повече жени, отколкото би пожелал всеки друг.
— Защо наистина не ме изпратиш някъде? — предложи Васили.
Стефан се разсмя.
— При положение, че леля Мария успя да ме накара да й обещая лично да те заведа при нея, ако е необходимо? Сега, приятелю, ще се наложи да изтърпиш опяването или скандалите. Следващия път ме предупреди от рано и аз ще те изпратя в Австрия или Франция, макар че не виждам полза от това, тъй като когато се върнеш, тя ще бъде в двореца и ще те чака. Мислил ли си за възможността да направиш това, което майка ти поиска от теб?
— Искаш да кажеш — да се оженя? — изсумтя Васили. — Не ставай смешен. Не мога да се задоволя с една жена.
— Кой казва, че трябва да се задоволиш с една жена?
Васили погледна приятеля си с кисело изражение.
— Твоята кралица, предполагам. Ако не си забелязал, тя има старомодни схващания, що се касае до верността. Исусе, ако се оженя, повече от сигурен съм, че Таня ще издаде кралска заповед, че леглото ми е запазена територия само за моята графиня.
Серж и Лазар вече се заливаха от смях още преди Васили да бе свършил. Стефан обаче не посрещна тези думи толкова весело.
— Говорили ли сте с Таня по този въпрос?
— Не, но тя ми каза, че трябва да посветя времето си да търся подходящата жена, а не да го пилея с метресите си. Поради някаква неизвестна за мен причина, Таня смята, че не съм щастлив. Можеш ли да си представиш? А аз не бих могъл да бъда по-щастлив!
— Но тя е една влюбена жена — намеси се Лазар. — Всяка влюбена жена иска да вижда, че всички около нея са влюбени като нея.
— Това може и да е така, но аз съм по-склонен да приема, че майка ми й се е оплакала от мен, както прави с всички — отвърна Васили. — Истинско проклятие е да бъдеш единствено дете и майка ти постоянно да се тревожи за продължението на рода.