Когато церемонията свърши, Пристейн се надигна рязко, за да покаже, че аудиенцията е завършила. Всички напуснаха офиса с изключение на служителите на клана с висок ранг. Пристейн крачеше, очевидно потискайки своето кипящо нетърпение. Той никога не ругаеше, но неговата сдържаност бе по-ужасяваща от ругатни.
— Фойл — каза той със задавен от гняв глас. — Обикновен космонавт. Мръсотия. Утайка. Гадна твар. Аз съм Пристейн от Пристейн. Но този мъж стои между мен и…
— Моля Ви, Пристейн — плахо го прекъсна Блек Род. — единадесет часа източно време е, осем часа тихоокеанско време.
— И какво?
— Моля Ви, Пристейн, припомням ви, че в девет часа тихоокеанско време е церемонията по кръщаване на кораба. Вие трябва да я ръководите в космодрума на ванкувър.
— Кръщаване?
— Да, на нашия нов товарен кораб „Принцеса“ Ще е необходимо известно бреме, за да се установи пространствен радиоконтакт с космодрума, така че добре е ние…
— Ще присъствам лично.
— Лично! — Блек Род се запъна. — Но полетът до Ванкувър е повече от час, Пристейн. Ние…
— Ще джонтирам — сопна се Пристейн от Пристейн.
Толкова бе възбуден.
Ужасеният му щаб извърши бързи приготовления. Пратеници джонтираха напред, за да известят офисите на Пристейн из страната и частните джонтплатформи бяха освободени. Пристейн бе въведен на платформата на своя нюйоркски офис. Това беше кръгла площадка в мрачна стая без прозорци. Тази маскировка и прикриване бяха необходими, за да се предотврати откриването и запомнянето на координатите от неупълномощени лица. По същата причина всички жилища и офиси имаха еднопосочни прозорци и объркващи лабиринти зад вратите си.
За джонтацията е необходимо освен другите неща да знаеш точно къде се намираш и точно къде пристигаш, защото в противен случай няма шанс да пристигнеш някъде жив. Невъзможно бе да се джонтира от неизвестна стартова точка, както и да се пристигне на неизвестно място. Както при изстрел с оръдие, трябва да знаеш къде да се целиш и кой край на оръдието да държиш. Но поглед през прозорец или врата може да се окаже достатъчен, за да позволи на човек да запамети М-В-О координатите на мястото.
Пристейн стъпи на платформата. Като гледаше координатите на пристигането си в офиса във Филаделфия. Той се отпусна. Концентрира се, събра енергията си в едно желание, в една вяра по посока на исканата цел. Той джонтира. Имаше момент на замаяност, в който очите му се замъглиха. Нюйоркската платформа остана вън от фокус, а филаделфийската се появи неясно във фокус. Имаше усещане за пропадане и след миг — на възвръщане. Пристигна. Блек Род и останалите от щаба пристигнаха малко по-късно на респектираща дистанция.
Чрез джонтскокове от сто и двеста мили всеки Пристейн пресече континента и пристигна край космодрума на Ванкувър точно в девет часа сутринта по тихоокеанско време. Бе напуснал Ню Йорк в единадесет часа предобед. Спечели два часа време за деня. Това бе нещо обикновено в джонтиращия свят.
Една квадратна миля бетон (каква ограда би спряла джонтиращ човек) изглеждаше като бяла маса, покрита с черни монети, точно подредени в концентрични кръгове. При приближаване, монетите се разрастваха в черни бункери със стофутов размер, вкопани дълбоко във вътрешността на земята. Всеки кръгъл отвор беше ограден с бетонови сгради — офиси, контролни пунктове, трапезарии, битови помещения.
Това бяха бункери за излитане и кацане — сухите докове и конструкционните силози на космодрума. Въздушните кораби по подобие на морските плавателни съдове не се проектираха да носят сами собствената си маса. Нормалната земна гравитация би пречупила конструкцията на въздушния кораб като черупка на яйце. Корабите се изграждаха в дълбоки бункери, укрепени и поддържани от антигравитационни екрани и мрежа от конструктивни скари с монтажни проходи. Те излитаха от подобни бункери с помощта на подемен антигравитационен лъч до определена от гравитацията височина, над която разчитаха на собствените си двигатели. Кацащите кораби изключваха двигателите си и биваха поемани от лъчевия поток до достигане на ямите.
Когато свитата на Пристейн влезе във Ванкувърския космодрум, видяха кои от ямите се използваха. От някои стърчаха носове и корпуси на въздушни кораби, повдигнати до четвъртина или половина от дължината си от антигравитационни екрани, докато обслужващите в ямите монтираха отдолу елементите по задната част на кораба. Три транспорта клас В на Пристейн — „Вега“, „Вестал“ и „Ворга“, стояха изправени в централната част на космодрума, осветявани от проблясъците на електрозаварките