Выбрать главу

Пристейн се надигна, слезе от платформата и се приближи към пулта. Сложи пръст на специалния бутон за кръщаването на „Принцесата на Пристейн“.

— Доведете този мъж, ако е още жив! — Каза той на Блек Род. Натисна бутона:

— Кръщавам те… „Силата на Пристейн“! — каза той триумфално.

4.

Звездната зала в двореца на Пристейн имаше овална форма, беше облицована със слонова кост, украсена бе със злато и с високи огледала. В нея бяха разположени златен орган с робот органист, библиотека с библиотекар андроид на библиотечната стълба, бюро в стил Луи XV със секретар андроид пред записващ мемограф и американски бар с обслужващ робот. Пристейн би предпочел обслужващият персонал да бъдат хора, но андроидите и роботите добре пазеха тайни.

— Моля седнете. капитан Йоувил — учтиво каза той. — Това е мистър Реджис Шефилд, който ме представя в този случай. Този млад мъж е асистентът на мистър Шефилд.

— Бъни е моят портативен справочник по законите — промърмори Шефилд.

Пристейн включи системата. Изведнъж залата оживя. Органистът засвири, библиотекарят започна да подрежда книгите, секретарят печаташе, а обслужващият на бара смесваше напитките. Беше ефектно и въздействащо. Обстановката бе създадена с цел да установи предимство за Пристейн в контрола на ситуацията, като постави посетителите в неизгодно положение:

— Говорехте за мъж с име Фойл, капитан Йоувил? — подсказа Пристейн.

Капитан Питър Янг Йоувил от Централното разузнаване беше пряк потомък на учения Минсиус и работеше в Управлението на Вътрешнопланетните армейски сили. От двеста години насам Вътрешнопланетните армейски сили възлагаха секретните дела на китайците, които със своята ловкост и коварство, култивирани в продължение на пет хиляди години история, бяха постигнали чудеса. Капитан Янг Йоувил беше член на страховитото общество на Книжните мъже, привърженик на последователите на Тиен-Тсин, Магистър по суеверие, добре владееше Секретния език. Той не приличаше на китаец.

Янг Йоувил се колебаеше, напълно осъзнаващ психологическия натиск, упражнен върху него. Той разучи внимателно аскетичното лице на Пристейн, тъпото, агресивно изражение на Шефилд и енергичния млад мъж на име Бъни, в чиито заешки черти непогрешимо се разпознаваше една ориенталска жилка. Необходимо беше Йоувил да установи отново контрол върху обстановката.

И той приложи флангова атака.

— Не сме ли свързани с кръвно родство отпреди петнадесет поколения назад? — попита той на китайски диалект. — Аз съм от рода на учения Минг Тсе, Когото варварите наричат Минсиус.

— Тогава ние сме наследствени врагове — отговори Бъни на несигурен китайски, — защото моят известен праотец е бил детрониран като губернатор на Шан Тунг в 342 година преди новата ера от негодника Минг Тсе.

— При цялото си възпитание аз ви плюя в лицето — каза Янг Йоувил.

— С най-големи почитания ще Ви избия зъбите — засмя се Бъни.

— Господа, моля — запротестира Пристейн.

— Ние потвърдихме една трихилядогодишна кръвна вражда — обясни Янг Йоувил на Пристейн, който изглеждаше доста объркан от разговора и смеха им, тъй като не схвана причината за него, Йоувил опита директен удар. — Кога ще приключите с Фойл?

— По-точно кой Фойл? — намеси се Шефилд. — Има тринадесет човека с това име на служба в клана Пристейн.

— Интересно число. Знаете ли, че аз съм Магистър по суеверията? Някой ден трябва да ви покажа Огледалната и Слуховата Мистерия. Говоря за този Фойл, участвал в неуспешния опит за покушение върху мистър Пристейн тази сутрин.

— Пристейн — коригира го Пристейн. — Аз не съм „мистър“. Аз съм Пристейн от Пристейн.

— Имаше три опита за покушение върху Пристейн — Каза Шефилд. — Трябва да определите кой по-точно имате предвид.

— Три опита тази сутрин? Пристейн е имал доста работа — Янг Йоувил въздъхна. Шефилд си бе създал упорит опонент. Разузнавачът опита друг подход. — Бих желал нашият Мистър Престо да бъде по-точен.

— Вашият Мистър Престо! — възкликна Пристейн. — О, да. Не знаехте ли, че един от петстотинте ваши Престо беше наш агент? Това е странно! Смятахме, че сте разбрали и че ще предприемете ответни действия.

Пристейн гледаше ужасен. Янг Йоувил преметна крак върху крак и продължи оживено да обяснява:

— Това е основната слабост в обикновената разузнавателна дейност — тбърде много се хитрува, без да е необходимо.

— Той блъфира — избухна Пристейн. — Никой от нашите Престо не би могъл да знае нещо за Гъливер Фойл.

— Благодаря Ви — Янг Йоувил се усмихна. — Това, което искам, е Фойл. Кога ще ни го предадете?