Погледна за трети път. И за трети път видя космически кораб с блестящи от ускорението двигатели, отправил се към Слънцето. Посока, в която би го подминал.
Беше знакът. Той вярваше. Беше спасен.
Фойл се оттласна и се отправи бясно надолу по главния коридор, по посока на контролния пулт. Но сред приятелски настроените звезди той се успокои Не можеше да стои навън повече от няколко минути, без да запълни с въздух скафандъра си. Той метна още един умолителен поглед към приближаващия се кораб, затвори се в инструменталната кабина и зареди скафандъра си.
Покачи се на контролния пулт през вратата на обсерваторията за наблюдение на звездите той видя кораба. Маневрените двигатели блестяха, очевидно осъществяваха генерална промяна в курса, тъй като корабът се насочваше към него много бавно.
На таблото със знак СИГНАЛНИ СВЕТЛИНИ Фойл натисна бутона АВАРИЯ. Тревожно изчака трисекундната пауза. Заслепи го бяло сияние, когато аларменият сигнал се излъчи от три тройни избухвания — девет молби за помощ. Фойл натисна бутона още два пъти, след това още два пъти. Сигналните светлини лумнаха в пространството, докато вградените в тях радиоактивни сензори излъчваха статическо смущение, което би се регистрирало на всяка вълна на приемник.
Непознатият кораб го засече. Той бе видян. Щеше да бъде спасен. Раждаше се отново. Ликуваше.
Фойл заопипва обратния път към кабината си и отново зареди скафандъра. Разплака се. Започна да събира вещите си: неугледен будилник, който навиваше само за да чуе цъкането му, френски ключ с хубава ръкохватка по формата на дланта, който държеше в ръце в моменти на самота, яйцерезачка. на чиито струни понякога изсвирваше обикновени мелодийки… Той ги събра в тъмнината, а след това се засмя подигравателно на себе си.
Зареди още веднъж скафандъра с въздух и излезе навън. Удари с юмрук бутона за сигналните светлини с надпис О. От Корпуса на „Номад“ се изстреля ракета, която избухна и увисна, осветявайки пространството на мили разстояние със студена бяла светлина.
— Ела, миличък — тананикаше Фойл, — побързай! Ела, ела, хубавецо!
Като призрачно торпедо непознатият кораб се плъзна по ръба на осветеното пространство. приближавайки се бавно, изследвайки обстановката наоколо. За момент сърцето на Фойл се сви. Непознатият кораб се държеше толкова предпазливо, че би могъл да се окаже на неприятелските Сателити. Но точно тогава той съзря знаменитата червено-синя емблема върху едната страна на корпуса. Това беше отличителният знак на могъщия индустриален клан Пристейн. Пристейн от планетата Земя — мощен, величав, вездесъщ. Знаеше, че това е братски кораб, тъй като и „Номад“ беше собственост на Пристейн. Разбра, че това е небесен ангел, бдящ над него.
— Мило братче — мълвеше Фойл, — ангел мой, полети с мен далече, вкъщи!
Корабът се приближи към Фойл, осветените люкове по дължината му грееха с приятна светлина, името и регистрационният му номер ясно се виждаха върху корпуса: „Ворга-Т“:1339. Той се изравни успоредно с „Номад“, премина бавно, набра скорост и в следващия момент изчезна.
Братчето го бе отритнало, ангелът го бе изоставил.
Фойл спря да танцува и да тананика. Гледаше с недоумение. Насочи се към сигналното табло и натисна бутоните. Сигнали за бедствие, за кацане, за излитане, за карантина избухваха от корпуса на „Номад“ в невероятна бъркотия от бели, червени и зелени светлини, пулсиращи, умолителни… А „Ворга-Т“:1339 отмина тихо и неумолимо, с пламтящи ракетни двигатели от набираното ускорение в посока към Слънцето.
Така в продължение само на пет секунди, той се роди, живя и загина. След тридесетгодишно съществуване и шест месеца мъчения, Гъли Фойл, стереотипният Обикновен Мъж, вече го нямаше. Ключът се превъртя в душата му и вратата беше отворена. Непредвиденото обстоятелство заличи Обикновения Мъж завинаги.
— Ти мина край мен — Каза той с нарастваща ярост — и ме остави да умра като куче. Остави ме да умра, „Ворга“… „Ворга-Т“:1339. Не! Аз ще се измъкна! Ще те пипна! Ще те намеря, „Ворга“! Ще ти отмъстя! Ще те скапя! Ще те убия, „Ворга“! Ще те унищожа!
Яростта го връхлетя, отнасяйки далече скотското търпение и мудността, които го правеха едно нищожество, ускорявайки изникването на верига от реакции, които щяха да създадат една адска машина на име Гъли Фойл. Той бе посветен:
— „Ворга“, ще те унищожа!
Той направи това, което едно нищожество не би могло — подготви своето спасение.
В течение на два дни той претърси превърнатия в развалина кораб чрез петминутни набези, докато успя да изобрети хамут за плещите си. Прикачи въздушен контейнер към хамута и свърза цилиндъра с шлема на скафандъра си посредством импровизиран маркуч. Влачеше се в пространството подобно на мравка, събираща зимнина, но бе свободен да се движи по „Номад“ непрекъснато.