Увеличаващото се налягане го доведе до агония. Той се опита да достигне с език командното табло в устата си, но натискът, който го смачкваше върху стената, правеше невъзможно мърдането на езика в разкривената му уста. Някъде ниско по звуковия спектър избухнаха експлозии. Звучаха като далечно срутване на камъни. Разбра, че бригадата командоси го обстрелва отдолу. Когато яхтата се гмурна в синьо-черното външно пространство, той започна да пищи като прилеп, докато милосърдието не отне съзнанието му.
14.
Фойл се събуди в тъмнина. Беше с изключено ускорение, но изтощеното тяло му помогна да разбере, че е бил в състояние на акселерация през целия период, прекаран в безсъзнание. Батерията се бе изтощила или… Той бавно протегна ръка към гърба си. Нямаше я. Бяха, махнали.
Той опипа наоколо с треперещи пръсти. Беше в легло Чуваше шум от вентилатори на климатична инсталация, почукване и жужене на сервомеханизми. Намираше се на борда на кораб. Беше привързан към леглото. Корабът беше в състояние на безтегловност.
Фойл разкопча ремъците, опря се на лакти и се надигна. Опипа в тъмнината, като се опитваше да открие ключ за осветление или бутон за повикване. Ръцете му се натъкнаха на стъкленица за вода с изпъкнали букви върху стъклото. Разчете ги чрез опипване с пръсти К. К. В-0-Р-Г-А, „Ворга“. Извика.
Вратата на каютата се отвори. На фона й се мярна фигура и се очертаха силуетите на луксозни мебели зад нея.
— Този път те спасихме — каза Оливия Пристейн.
— Оливия?
— Да.
— Тогава е истина?
— Да, Гъли.
Фойл нададе вик.
— Ти си още слаб — каза тя меко. — ела и легни.
Тя го изтласка в приемната и му помогна да се настани в креслото. То бе още топло от нейното тяло. — В това състояние беше шест дни. Мислехме, че няма да оцелееш. Беше изцеден напълно, преди хирургът да открие батерията на гърба ти. — Къде е тя? — задавено попита той.
— Можеш да я получиш, когато поискаш. Не се ядосвай, мили.
Той я изгледа продължително. Неговата Снежна дева, неговата възлюбена Ледена принцеса… бялата атлазена кожа, слепите коралови очи, изящните коралови устни. Тя докосна влажните му мигли с ароматизирана кърпичка.
— Обичам те — каза той.
— Ш-ш-т. Зная, Гъли.
— Ти си знаела всичко за мен. Откога?
— От самото начало знаех, че Гъли Фойл е мой неприятел. Никога до момента, когато се срещнахме, не знаех, че той е Формейл. О, ако само знаех преди. Колко много щеше да ми бъде спестено.
— Знаела си и си ми се надсмивала.
— Не.
— Стояла си отстрани и си се заливала от смях.
— Стоях встрани и те обичах. Не ме прекъсвай. Опитвам се да бъда разумна и това не е много лесно — червенина обля мраморното лице. — Аз не си играя с теб сега. Аз… Аз те предадох на баща си. Направих го. Мислех, че това е акт на самозащита. Но когато извърших това, разбрах, че той е твърде опасен. Час по-късно знаех, че съм сбъркала, защото осъзнах, че те обичам. И сега плащам за това. По-добре беше никога да не разбереш.
— Очакваш от мен да повярвам на това?
— Тогава защо съм тук? — тя леко потрепера. — Защо те последвах? Тази бомбардировка беше кошмарна. Щеше да загинеш само след минута, ако не те бяхме взели. Яхтата ти беше развалина…
— Къде сме сега?
— Какво значение има това?
— Необходимо ми е време.
— Време за какво?
— Не време за… Трябва да събера кураж.
— В орбита сме около Земята.
— Как ме намери?
— Знаех, че ще преследваш Линдси Джойс. Взех един от корабите на баща ми. Случи се отново да бъде „Ворга“.
— Той знае ли?
— Той никога нищо не знае. Живея свой собствен живот.
Фойл не можеше да откъсне погледа си от нея, макар да изпитваше болка от това. Той копнееше и мразеше, копнееше лошото да не се бе случвало и мразеше истината, която съществуваше. Осъзна, че гали нейната кърпичка с треперещи пръсти.
— Обичам те, Оливия.
— Обичам те, Гъли, враг мой.
— За Бога! — избухна той. — Защо го направи?
— Какво? — сопна се тя. — Да не искаш извинение?
— Искам обяснение.
— Нищо няма да получиш от мен!
— Кръв и пари, каза баща ти. Той беше прав. О… Животно! Животно! Животно!
— Кръв и пари, да, и не се срамувам.
— Давя се, Оливия. Подай ми сламка.
— Тогава потъвай. Никой никога не ме е спасявал. Не… Не… Не е така. Не е. Почакай, мили. Почакай — тя се успокои и заговори много меко. — Мога да те излъжа, мили Гъли, и да те накарам да ми вярваш, но ще бъда честна. Обяснението е просто. Живея свой собствен живот. Всички го правим. И ти също.