— Можем да го предупредим.
— Не знаем къде е.
— Може да го намерим.
— Но колко скоро? Няма ли това също да бъде риск? Ами какво ще кажете за веществото, което стои някъде и само чака някой да насочи мисълта си и да го превърне в енергия? Да предположим, че джак-джонтър се промъкне и разбие сейфа в търсене на плячка? Тогава няма да имаме само малки прашинки, които очакват случайна мисъл да се отправи към тях, а двадесет паунда. Джизбелла пребледня. Дейджинхам се обърна към разузнавача.
— Йоувил, вземете решението Вие. Да действаме ли по начина, който аз предлагам, или да чакаме? Янг Йоувил въздъхна.
— Страхувах се от това — каза той. — Проклети да са всички учени. Ще трябва да взема решение и поради една причина, която Вие не знаете, Дейджинхам. Сателитите на Външните планети също действат по тази следа. Имаме основателни причини да вярваме, че те са изпратили агенти. които търсят усилено Фойл. Ако чакаме, могат да го пипнат преди нас. В действителност, възможно е дори вече да е в техни ръце.
— Значи Вашето решение е…?
— Експлозията. Нека накараме, ако можем, Фойл да се разбърза.
— Не! — извика Джизбелла.
— Как? — попита Дейджинхам, като я игнорира.
— О, имам най-подходящия човек за тази работа. Еднопосочен телепат. Казва се Робин Уенсбъри.
— Кога?
— Веднага. Ще евакуираме целия район наоколо. Ще дадем пълна информация чрез новините и ще направим специално излъчване. Ако Фойл се намира където и да било на Вътрешните планети, ще чуе за това.
— Не „за това“ — каза отчаяно Джизбелла. — Той ще чуе „това“. Ще бъде последното нещо, което всички ще чуем.
Както винаги, когато се върна от бурния процес в гражданския съд в Петербург. Реджис Шефилд беше доволен и с приповдигнат дух, подобно на боен петел, който е спечелил трудна схватка. На връщане той се отби при Блекман в Берлин да пийне чашка и да размени няколко думи за войната. В едно малко свърталище на Ке д’Орсе пийна още малко и побъбри отново за войната, а третата спирка беше в „Кожа и кости“ срещу Темпл бар. Когато пристигна в офиса си в Ню Йорк, той вече бе добре загрял.
След като премина по ечащите коридори, той бе посрещнат от секретаря си с шепа мемофони.
— Нокаутирах Джарго-Данченко — съобщи триумфално Шефилд. — Присъда и възстановяване на всички загуби. Джарго-Данченко загряха до точката на кипене. Това прави резултата единадесет на пет в моя полза — той взе мемофоните, подметка ги, като жонглираше с тях, а след това започна да ги мята на най-невероятни места из целия кабинет, включително и в отворената уста на смаяния служител.
— Как, мистър Шефилд? Пили ли сте?
— Край на работата за днес. Военните новини са толкова неприятни. Трябваше да направя нещо, за да си запазя настроението. Нали нямам белези, които да говорят, че съм предизвикал улични скандали?
— Мистър Шефилд!
— Да ме чака нещо, което не би могло да почака още един ден?
— Един джентълмен чака във Вашия офис.
— Как е успял да направи така, че да го допуснете чак там? — Шефилд изглеждаше впечатлен. — Кой е той? Господ или някой друг?
— Не пожела да каже името си. Даде ми това. Секретарят подаде на Шефилд запечатан плик. На него беше надраскано СПЕШНО. Шефилд го отвори. Резките черти на лицето му се сбърчиха от изненада. Очите му се разшириха. В плика имаше две банкноти по петдесет хиляди кредита. Шефилд се извъртя, без да каже нито дума. и влезе в частния си офис. Фойл се надигна от стола.
— Тези са истински — изтърси Шефилд.
— Със сигурност.
— Точно двадесет от тези банкноти бяха отпечатани миналата година. Всички са депозирани в Земните трезори. Как се добрахте до тези две?
— Вие ли сте мистър Шефилд?
— Кой друг? Как попаднаха в ръцете Ви тези банкноти?
— С подкуп.
— Защо?
— Мислех навремето, че е добре да ги има човек на разположение.
— За какво? За друг подкуп?
— Ако законните такси са подкуп.
— Аз сам определям таксите — каза Шефилд. Той метна банкнотите обратно на Фойл. — Можете да ги предложите отново, ако реша да се заема с Вашия случай и ако реша, че Ви струвам толкова. Какъв е проблемът?
— Престъпление.
— Не уточнявайте засега. И…?
— Искам да се предам.
— На полицията?
— Да.
— За какво престъпление?
— Престъпления.
— Назовете две от тях.
— Обир и изнасилване.
— Назовете още две.
— Шантаж и убийстбо.
— Други пера?
— Измяна и геноцид.
— Това изчерпва ли списъка Ви?
— Мисля, че да. Може би ще успеем да разкрием още няколко, когато навлезем в специфичните подробности.