„Кой сте Вие?“
„Откъде сте?“
„Къде сте сега?“
„Закъде пътувате?“
2.
Между Марс и Юпитер се простира широк пояс от астероиди. Сред хилядите познати и непознати единствен и уникален бе Саргасо. Астероид, мъничка планета, създаден от естествени скали и отломки, събирани от обитателите му в продължение на двеста години.
Те бяха диваци. Единствените в двадесет и четвърти век. Потомци на членове на научна експедиция, които се загубили и останали да живеят на астероидния пояс преди две столетия. Когато след време открили техните потомци, те вече били изградили свой собствен свят и собствена култура и предпочели да останат в пространството, където спасявали и съединявали отломките и практикували варварски имитации на научните методи, предадени от предшествениците им. Нарекли себе си Учените хора. Светът бързо ги забравил.
Космическият кораб „Номад“ се движеше в пространството по курс, ориентиран не към Юпитер, а по-скоро към далечните звезди. Дрейфуваше през астероидния пояс в бавна спирала. Премина на миля от Саргасо и веднага беше заловен от Учените хора, за да бъде вграден в малката планета. Те намериха Фойл.
Той се събуди, докато го носеха триумфално на носилка през естествените и изкуствените проходи в астероида. Те бяха изградени от метали от метеори, скални късове и плочи от корпуси на кораби. Върху някои от плочите все още личаха отдавна забравени в историята на космическите пътувания имена: „Индус Куин“ — Земя; „Сиртус Рамблър“ — Марс; „Три Ринг Съркъс“ — Сатурн. Проходите водеха до големи зали, складове, апартаменти и къщи, всички изградени от спасени кораби, вградени в астероида.
Фойл беше пренесен последователно през старинен кораб от Ганимед, ледоразбивач от Тритон. капитанска баржа, тежък разрушител от Калисто, танкер от двадесет и втори век със стъклени резервоари. Все още пълни с ракетно гориво. Тук бяха струпани вещи, събирани в продължение на двеста години — арсенал от оръжия, библиотеки с книги, колекции от костюми, склад с инструменти, пособия, провизии, напитки, химикали, синтетика, полуфабрикати.
Около носилката тълпа хора надаваше триумфален вой: „Достат. кол“ крещяха всички. Женски хор започна вълнуващо блеене:
„Амониев бромид — 1 112 грама.
калиев бромид — 3 грама.
натриев бромид — 2 грама.
лимонена киселина — достат. кол.“
„Достат. кол. — ревяха Учените хора. — Достат. кол.“
Фойл припадна.
Съвзе се отново. Бе със свален скафандър. Намираше се в оранжерията на астероида, в която се отглеждаха растения за свеж кислород. Стоярдовият корпус на стар рудовоз образуваше стаята, а едната стена бе изцяло направена от прозорците на спасени кораби: кръгли, квадратни, ромбоидни, шестоъгълни илюминатори — всяка форма и възраст бе представена и бе образувана луда шарения от стъкло и светлина.
Отдалеченото слънце грееше. Въздухът беше топъл и влажен. Фойл се огледа с мътен поглед. Дяволско лице се взираше в него. Бузите, брадичката, носът и клепачите бяха отвратително татуирани като старинна маорска маска. На челото беше изписано ДЖОЗЕФ. През буквата О от ДЖОЗЕФ беше промушена стрелка в посока нагоре от дясното рамо, превръщайки я в символа на Марс, използван от учените за означаване на мъжкия пол.
— Ние сме Учените хора — каза Джозеф, — аз съм Джозеф, а тези са моите събратя.
Той ги посочи с пръст. Фойл огледа смеещата се тълпа, обградила носилката му. Върху всички лица бяха татуирани дяволски маски, а на челата им — изписани имената им.
— Колко време дрейфувахте? — попита Джозеф.
— „Ворга“ — промълви фойл.
— Вие сте първият, който пристига жив от петдесет години насам. Вие сте могъщ. Много могъщ! Пристигането на най-силните е доктрината на свети Дарвин. Много научно!
„Достат. кол.“ — ревеше тълпата.
Джозеф хвана лакътя на Фойл така, както лекарите хващат пулса, за да го измерят. Дяволската му уста тържествено отброи до 98.
— Вашият пулс е деветдесет и осем цяло и шест десети — каза Джозеф, като извади термометъра и го разклати благоговейно. — Много научно!