— Вие сте дрогиран. Не се опитвайте да джонтирате. И не мърдайте. Предупреждавам Ви. Готов съм за всякакви изненади.
Слисан, Фойл се опита да се изправи. Шефилд моментално стреля и обгори рамото му. Фойл бе тласнат назад към каменния под. Беше зашеметен и объркан. В ушите му шумеше, отровата се разнасяше с кръвта по цялото му тяло.
— Предупреждавам Ви. Готов съм на всичко — повтори Шефилд.
— Какво искате? — прошепна Фойл.
— Две неща. Двадесетте паунда ПирЕ и Вас. Вас преди всичко.
— Вие сте лунатик! Проклет маниак! Дойдох в офиса Ви, за да се откажа… да се предам…
— На Сателитите?
— На… какво?
— На Сателитите на Външните планети. Да Ви го кажа буква по буква ли?
— Не… — каза тихо Фойл. — Трябваше да се досетя. Патриотът Шефилд е агент на Сателитите. Трябваше да се досетя. Какъв глупак съм.
— Вие сте наи-ценният глупак в света, Фойл. Ние Ви търсим повече от ПирЕ. То е нещо непознато за нас докато Вие сте ни добре известен.
— За какво говорите?
— Боже мой! Вие не знаете ли? Все още не знаете. И не подозирате.
— Какво?
— Чуйте ме — каза Шефилд натъртено. — Върнете се две години назад и си спомнете „Номад“. Разбирате ли ме? Спомнете си гибелта на „Номад“. Един от нашите разрушители го ликвидира и Ви намериха на борда на развалината. Единственият оцелял.
— Значи военен кораб на Сателитите е разрушил „Номад“? — Да. Не си ли спомняте?
— Нищо не си спомням за това. Никога не съм успявал да си спомня.
— Ще Ви обясня защо. На екипажа на разрушителя му хрумнала интересна идея. Превърнали Ви в примамка, в стръв за улов, разбирате ли? Вие сте били полумъртъв, но те Ви взели на борда и Ви пооправили. Напъхали Ви в скафандър и Ви изхвърлили да се носите в пространството с включен микровълнов предавател. Вие сте предавали сигнали за беда и сте викали за помощ по целия микрвълнов обхват. Идеята била те да се прикрият наблизо в засада и да унищожат кораба, който дойде да Ви спаси.
Фойл започна да се смее.
— Аз се съвземам — каза той безразсъдно. — Стреляй пак, кучи сине, но аз се съвземам — той се пребори и стана на крака, разкърши рамене. — Значи „Ворга“ не би могла да ме вземе при всички случаи — Фойл се засмя: — бил съм примамка. Никой не е трябвало да ме приближава. Аз съм бил жива стръв, примамка, смъртоносна стръв. Това ако не е ирония. На първо място „Номад“ не е трябвало да бъде спасяван. А аз не съм имал никакво основание за отмъщение.
— Вие все още не разбирате — настоя Шефилд. — Те не са били никак близо до „Номад“, когато са Ви оставили да плувате в Космоса. Били сте на шестстотин хиляди мили от „Номад“.
— Шестстотин хил…?
— „Номад“ е бил твърде далече от трасетата за движение. Те са искали стръвта да бъде там, където минават кораби. Придвижили се, след като Ви спасили от „Номад“, на шестстотин хиляди мили в посока към Слънцето, и тогава Ви изхвърлили през люка и го затворили. Гледали Ви. Светлините на скафандъра проблясвали и се чували виковете Ви за помощ по микровълновия обхват. След това сте изчезнали.
— Изчезнал съм?
— Да, точно така. Изчезнали светлините, не се чувало нищо по радиото… Върнали се да проверят. Но не намерили и следа от Вас. А следващото нещо, което разбрахме е, че сте се върнал на борда на „Номад“.
— Невъзможно.
— Вие сте джонтирал в пространството — каза яростно Шефилд, били сте полужив и не на себе си, но сте джонтирал в пространството. Пространствено джонтиране на шестстотин хиляди мили през пустотата обратно до развалините на „Номад“. Направили сте нещо, което никой никога не е успял досега. Бог знае как. И самият Вие не знаете, но ние ще открием. Ще Ви изведа на Сателитите с мен и ще разберем тази тайна от Вас. Ако трябва, ще я изтръгнем.
Той хвана Фойл за гърлото със силната си ръка, като стискаше пистолета в другата.
— Но първо искам веществото. Ще го извадиш наяве Фойл. Не си мисли, че ще те оставя — той удари Фойл с пистолета през челото. — Ще направя всичко възможно за да го открия. Не си мисли, че ще се откажа — той отново халоса Фойл хладнокръвно, жестоко. — Ти искаше наказание. Ето, получаваш го.
Бъни скочи от обществената платформа за джонтиране на Файв-Пойнтс и се мушна в главния вход на сградата на Централното разузнаване В Ню Йорк като изплашен заек. Премина бързо през външния кордон на охраната, през предпазния лабиринт и навлезе във вътрешните фоайета. Следваше го свита от възбудени гардове и той се озоваваше лице в лице с някои от тях, докато те тихо джонтираха на позиции пред него и търпеливо го изчакваха.
Бъни започна да вика:
— Йоувил! Йоувил! Йоувил! — Все още забързан, той заобикаляше бюра, блъскаше се в столове и създаваше невъобразим шум. Продължи да надава викове — Йоувил! Йоувил! Йоувил! — и точно когато гардовете бяха решили да се намесят, се появи Янг Йоувил.