Високата температура предизвика стотици пожари наоколо и стопи тънкото покритие от мед върху поваления покрив. Ако само още един милиграм ПирЕ беше участвал в детонацията, горещината щеше да бъде достатъчна, за да изпари метала мигновено. Сега той се нажежи до бяло и протече. Стичаше се на струйки по отломките от разрушения покрив и търсеше път надолу през бъркотията от камъни, стомана, дърво и стъкло, като чудовищен огнен змей, пълзящ през странната плетеница.
Дейджинхам и Янг Йоувил пристигнаха почти едновременно. Миг по-късно се появи и Робин Уенсбъри, а след нея и Джизбелла Маккуин. Дузина оперативни служители от Разузнаването и шест куриери на Дейджинхам пристигнаха заедно с Пристейновите джонтгардове и полицията. Те оформиха кордон около мястото на експлозията, макар да имаше твърде малко любопитни. След шока от Новогодишното нападение тази единична експлозия беше изплашила половината жители на Ню Йорк и ги беше подтикнала да извършат още един безумен джонт към безопасността.
Бученето на пожара беше страховито, а тоновете струпани отломъци изглеждаха злокобни в несигурното им равновесие. Всички бяха принудени да крещят, за да се чуват, но от друга страна се бояха от вибрациите. Янг Йоувил съобщи новината за Фойл и Шефилд, крещейки в ухото на Дейджинхам. Дейджинхам кимна и на лицето му се изписа характерната му усмивка.
— Ще трябва да влезем — извика той.
— Огнезащитни костюми — викаше Янг Йоувил. Той изчезна и отново се появи с чифт бели костюми на Екипа за борба с огнени бедствия. При вида на костюмите, Робин и Джизбелла нададоха истерични викове на протест. Без да им обръщат внимание, двамата мъже навлякоха облеклата от инертен изомер и се насочиха към огъня.
В катедралата всичко изглеждаше така, сякаш призрачна ръка беше разбъркала хаотично дърво, камък и метал. През всяка цепка се процеждаха езици от разтопена мед и бавно пълзяха надолу, като възпламеняваха дървото, разрушаваха камъните и разбиваха стъклата. Там, където пълзяха тънки метални струйки, те просто грееха, но където течаха поточета, те разплискваха капки с ослепителен блясък от нажежен до бяло метал. — Под този хаос, на мястото, където някога е бил подът на катедралата, зееше черен кратер. Взривът беше разрушил подовите плочи на части и разкрил мазета. подвали и изби дълбоко под сградата. Те бяха пълни с разчупени камъни, греди, тръби, жици, останки от палатките на Фор Майл Съркъс. Всичко това беше осветено от припламващи малки огньове. След това в кратера потекоха първите струи от разтопената мед и го осветиха с блестяща, ослепителна светлина от разплискващата се огнена маса.
Дейджинхам побутна Янг Йоувил по рамото, за да привлече вниманието му, и посочи нещо. Сред плетеницата от разрушени елементи на сградата лежеше тялото на Реджис Шефилд, разкъсано от експлозията. Янг Йоувил потупа Дейджинхам и посочи към кратера. На дъното лежеше Гъли Фойл и, когато блясъкът на разтопения метал го освети, видяха, че тялото му помръдна, Двамата мъже веднага се завъртяха и излязоха от катедралата.
— Жив е.
— Как е възможно?
— Досещам се. Видяхте ли парчетата от палатката край него? Експлозията вероятно е възникнала в другия край на катедралата и палатките по средата са смекчили удара върху Фойл. След това е паднал през отвора в пода, преди падащите отгоре материали да го ударят.
— Приемам, че е било така. Трябва да го измъкнем. Той е единственият човек, който знае къде е ПирЕ.
— Би ли могло този взрив да е все още тук и да не е избухнал?
— Ако е в сейфа от оловен изомер, да. Тази обвивка е инертна. Но сега това няма значение. Как мислиш да го измъкнем?
— От тук не бихме могли да се спуснем долу.
— Защо не?
— Не е ли очевидно? Само едно погрешно движение и цялата маса ще се сгромоляса.
— Видя ли медта, която тече долу?
— Господи, да!
— Ако не успеем да го извадим до десет минути, ще се окаже на дъното на басейн от разтопен метал.