— Какво можем да предприемем?
— Имам една идея.
— Каква?
— Подземията на сградите на Ар Си Ей отсреща са също така дълбоки, както тези на Сент Патрик.
— Е, и?
— Ще отидем там и ще се опитаме да пробием. Може би ще успеем да стигнем до него по тунела.
Една група разби входа и се вмъкна в запечатаните, изоставени преди две поколения, сгради на Ер Си Ей. Слязоха в дълбокия сутерен, като разбиха вратите на магазини за продажба на дребно от миналите векове. Откриха стари асансьорни шахти и през тях се вмъкнаха още по-надолу в подземията, претрупани с електрически и климатични инсталации, и съоръжения на отоплителната мрежа. Слязоха още по-надолу, в най-ниските подземия, пълни до гърдите с вода от подземните течения на праисторическия остров Манхатън — течения, които още съществуваха под покриващите ги улици. Когато прегазиха през подземията и се насочиха в посока изток — североизток, за да се окажат срещу избите на Сент Патрик, те неочаквано откриха, че сред непрогледната тъмнина пред тях проблясват светлини от огън. Дейджинхам извика и се хвърли напред. Експлозията, която беше разрушила подземията на Сент Патрик, беше образувала цепнатина между двете сгради. През назъбената пукнатина между камъните и пръстта те можаха да се доберат до дъното на ада. Фойл беше петдесет фута навътре, блокиран сред лабиринт от огънати греди, камъни, тръби, метал и кабели. Беше осветен от пращящия огън над него и блещукащите светлини на пламъчетата около него. Дрехите му горяха и татуировката беше избила на лицето му. Той се движеше безцелно, като объркано животно в клетка.
— Боже мой! — възкликна Янг Йоувил. — Горящият мъж!
— Какво?
— Горящият мъж, когото видях на Испанската стълба… Но това сега няма значение. Какво можем да направим?
— Да влезем, разбира се.
Блестяща бяла капка метал се процеди надолу близо до Фойл и цопна на десет фута от него. Последва я втора, трета и след това се установи бавно течаща струйка. Започна да се оформя езерце. Дейджинхам и Йоувил спуснаха маските на костюмите пред лицата си и запълзяха през пукнатината. След три минути отчаяна борба им стана ясно, че няма да могат да стигнат през лабиринта до Фойл. Отвън беше невъзможно да се достигне до него, но път отвътре навън имаше. Върнаха се назад.
— Не можем да стигнем до него — извика Дейджинхам. — Но той може да се измъкне.
— Как? Очевидно не може да джонтира, в противен случай нямаше да е там.
— Не, може да се покатери. Погледни. Може да мине вляво, след това нагоре, после се обръща, прави обход на онази греда, плъзга се под нея и се оттласква през онзи сноп кабели. Жиците не могат да се избутат навътре, затова и ние не можем да влезем при него, но могат да се тласнат навън, затова за него е възможно да излезе. Нещо като еднопосочна врата.
Езерото от разтопена мед се уголемяваше по посока на Фойл.
— Ако не се измъкне по-скоро навън, ще изгори жив.
— Трябва да му дадем указания. Кажи му какво да направи.
Мъжът се развика.
— Фойл! Фойл! Фойл!
Горящият мъж в лабиринта продължаваше да се движи неориентирано. Струята съскащ метал се усилваше.
— Фойл! Обърни се наляво. Чуваш ли ме? Фойл! Обърни се наляво и се покатери. После… Фойл!
— Той не слуша, Фойл! Гъли Фойл! Чуваш ли ни?
— Изпрати да повикат Джиз. Може би ще я чуе.
— Не. По-добре Робин. Тя ще му изпрати телесигнали.
— Но дали ще се съгласи? Да спаси точно него? — Ще трябва да го направи. Това е по-важно от омразата й. Може би е най-важното проклето нещо, пред което светът някога се е изправял. Аз ще я доведа — Янг Йоувил запълзя навън, но Дейджинхам го спря.
— Почакай, Йоу. Погледни го. Той примигва. — Примигва?
— Погледни! Той… примигва като светулка. Наблюдавай! Сега го виждаме, а сега не.
Фигурата на Фойл се появяваше, изчезваше и отново се появяваше в бърза последователност като светулка. хваната в пламтящ капан.
— Какво прави сега? Какво се опитва да направи? Какво става?
Той се опитваше да избяга. Като хваната в капан светулка, като морска птичка, попаднала в пламтящия мангал на открит сигнален огън, той се бореше безумно… почерняло, обгоряло създание, което се хвърляше към неизвестното.
Дочу звук, който виждаше като светлина, светлина от непознат вид. Видя звука на извиканото си име в трептящи светещи редове:
Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л
Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л
Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л
Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л
Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л Ф ОЙ Л
Движението идваше до него като звук. Чуваше гърчовете на пламъците, чуваше движението на спиралите пушек, чуваше трепващите, насмешливи сенки, всички те говореха глухо на странен език: