„МИИХАТ ДЖЕСРОТ ТУ КРОНАГЕН БЪТ ФЛИМКОРК“ — чуваше той звука на движението му.
„Аха! 0-хо! Мджит от ту кейк“ — отговаряха трепканията на светлините и сенките.
„Ооооооох? Соооооо? Ноооооо. Ахххххх!“ — мърмореха при движението си без посока отломките зад гърба му.
Вкусът на лимон в устата му стана непоносим. Дращенето с нокти върху кожата му го измъчваше. Той джонтира.
Появи се отново в пещта под катедралата Сент Патрик по-малко от секунда след изчезването си. Огънят го привличаше неудържимо.
Издържа само още миг в бушуващата фурна
Отново джонтира.
Попадна в дълбините на Гуфр Мартел.
Черната като кадифе тъмнина беше блаженство, рай, еуфория.
— Ах! — извика с облекчение той.
— АХ! — дойде ехото от гласа му и звукът беше преобразуван в ослепително ярко светлинно изображение.
АХАХАХАХАХАХАХ
ХАХАХАХАХАХАХА
АХАХАХАХАХАХАХ
ХАХАХАХАХАХАХА
АХАХАХАХАХАХАХ
ХАХАХАХАХАХАХА
Горящият мъж трепна.
— Стой! — извика той, заслепен от шума. Отново се появи загадъчният светлинен шаблон на ехото.
СтОйСтОйСтОй
ОйСтОйСтОйСтОй
СтООСтОйСтООСтОй
ОйСтООСтОйСтОйСтОй
СтООСтОйСтОйСтОй
ОйСтОйСтОйСтОй
СтОйСтОйСтОй
Далечното потропване от стъпки достигна до очите му в мека плетеница от вертикално разположени ленти.
п п п п п п
O O O O O O
т т т т т т
Р Р Р Р Р Р
O O O O O O
п п п п п п
в в в в в в
а а а а а а
н н н н н н
е е е е е е
О Е
Т Д
Т Й В
А О И
М Д К КАТО З
И
Г
З
А
Г Н А М
Ъ
Л
Н
И
Я
ПРОБЛЕСНА СВЕТЛИНЕН ЛЪЧ
Това беше групата преследвачи от болницата Гуфр Мартел, която се движеше по петите на Фойл и Джизбелла Маккуин с геофон. Горящият мъж изчезна, но несъзнателно успя да измами преследвачите за следите на бегълците.
Завърна се обратно в катедралата Сент Патрик, като новото му появяване стана само миг след последното му изчезване, Отчаяното му лутане в непознатото го сблъскваше с пространствените траектории на времето, което неочаквано го връщаше обратно в настоящето, от което той се опитваше да избяга, тъй като в обратно ориентираната парабола на зависимостта пространство-време, неговото настояще беше в най-ниската точка на кривата.
Той можеше да се насочи нагоре, нагоре и нагоре по пространствените траектории в бъдещето или миналото, но неминуемо трябваше да падне назад в собственото си настояще, като топка, търколена по наклонените стени на една безкрайно дълбока яма, която намалява скоростта си, спира за миг и после се връща обратно надолу.
Той продължаваше да се лута отчаяно в неизвестността.
Джонтира отново.
Озова се на плажа Джервис на австралийския бряг.
Движението на вълните беше оглушаващо: „ЛОГЪРМИСТ КРОТХЕЙВЪН ДЖАЛ. ЛРОДЖЕРМИСК МОТИСЛЕЙВЪН ДУУЛ.“
Шумът от разбиването на вълните го ослепи с блясъка си.
Гъли Фойл и Робин Уенсбъри стояха пред него. На пясъка лежеше тялото на мъж и предизвикваше вкус на оцет в устата на Горящия мъж. Миризмата, довявана от лъхащия в лицето му вятър, предизвикваше усещане подобно на стържене с шкурка.
„ГРАШ!“ — прогърмя движението.
Горящият мъж джонтира.
Озова се в офиса на доктор Сергей Орел в Шанхай. Пред него отново стоеше Фойл и говореше в светлинна плетеница.
К С Т К С Т К С Т
О О О
Й И И Й И И Й И И
Пренесе се към агонията в катедралата и отново се напрегна за джонт.
ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА. ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА.
ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА. ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА.
ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА. ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА
ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА. ТОЙ БЕШЕ НА ШУМНАТА ИСПАНСКА СТЪЛБА.
Горящият мъж джонтира.