„Не, не е. Ние сме много далече от Катедралата Сент Патрик. Ще ти обясня как да се спасиш от огъня. Гъли. Ще ме изслушаш ли?“
— Не съм ли мъртъв?
„Не.“
— Слушам те.
„Всичките ти сетива са объркани. Скоро ще ти мине. Няма да ти давам указания как да се движиш наляво, надясно, нагоре или надолу. Ще ти обясня по начин, който ще ти позволи да ме разбереш сега.“
— Защо ми помагаш след всичко, което ти причиних?
„Всичко това е простено и забравено. Гъли. Сега ме слушай. Когато се върнеш обратно в катедралата, завърти се на всички страни, докато се окажеш с лице към най-крещящите сенки. Разбра ли това, Гъли?“
— Да.
„Тръгни по посока на шума, докато почувстваш силни бодежи върху кожата. Тогава спри.“
— Тогава спирам.
„Направи половин завъртане в посока на налягането и чувството за падане. Следвай тоба.“
— Ще следвам това.
„Ще минеш през солиден пласт светлина и ще усетиш вкус на хинин. Всъщност това са купчина кабели. Мушни се направо през хинина, докато видиш нещо, което звучи като парен чук. Ще бъдеш спасен.“
— Откъде знаеш всичко това, Робин?
„Ангажирах един експерт. Гъли — той усети, че се шегува. — Ще паднеш обратно в миналото всеки момент. Питър и Сол са тук. Казват ти довиждане и ти пожелават успех. Също и Джиз Дейджинхам. Успех. Гъли, мили…“
— В миналото? Това бъдещето ли е?
„Да, Гъли.“
— А мен има ли ме в бъдещето? А… Оливия?
В този момент той пропадна надолу, надолу, надолу по траекториите на пространството и времето, обратно в ужасната яма на настоящето.
16.
Обърканите му сетива възстановиха нормалните си функции в звездната зала на замъка на Пристейн, блестяща от злато и слонова кост. Гледката се превърна в реалност и той видя високите огледала и прозорците от цветно стъкло, томовете книги в библиотеката и андроида библиотекар върху стълбата. Звукът отноВо се усещаше Като зВуК и той чу секретаря андроид да трака на печатащото устройство върху бюрото в стил Луи XV. Вкусът отново беше вкус, когато отпи коняк от чашата, която му поднесе роботът барман.
Знаеше, че е притиснат до стената и трябва да вземе най-важното решение в живота си. Игнорира присъствието на неприятелите си и изследва вечната усмивка, фиксирана върху лицето на робота барман — една класическа ирландска усмивка.
— Благодаря Ви — каза Фойл.
— Удоволствието е мое, сър — отговори роботът и изчака следващата реплика.
— Хубав ден — отбеляза Фойл.
— Винаги има приятни дни на определено място, сър — сияеше роботът.
— Ужасен ден — каза Фойл.
— Винаги има приятни дни на определено място, сър — отговори роботът.
— Ден — каза Фойл.
— Винаги има приятни дни на определено място, сър — каза роботът.
Фойл се обърна към останалите.
— И аз съм такъв — каза той, като посочи робота. — такива сме всички ние. Бърборим за свобода на волята, но всъщност сме заредени само с една ответна реакция, механическа реакция с предписани ограничения. Така че… ето ме, чакам да бъда задействан. Натиснете бутоните и ще подскоча — той имитира механичния глас на робота, — за мен е удоволствие да Ви обслужа, сър — с внезапна промяна на тона той ги стресна. — Какво искате?
Мисълта за важната им цел ги оживи. Фойл беше обгорял, измъчен, изтормозен и все пак беше успял да установи контрол върху обстановката.
— Нека степенуваме заплахите — каза Фойл. — Аз ще бъда обесен, разпнат, разсечен, подложен на дяволски мъчения ако не изпълня… Какво? Какво искате?
— Искам собствеността си — със студена усмивка отбеляза Пристейн.
— Осемнадесет паунда и нещо ПирЕ. Да. И Какво предлагате?
— Нищо не предлагам, сър. Аз просто искам своето. Янг Йоувил и Дейджинхам се включиха в разговора. Фойл им даде знак да замълчат.
— Бутоните не се натискат едновременно, господа. В момента Пристейн се опитва да ме накара да подскачам — той се обърна към Пристейн, — упражнете по-силен натиск, кръв и пари, или потърсете друг бутон. Кой сте Вие, за да предявявате искания в този момент?
Пристейн сви устни.
— Законът… — започна той.
— Какво? Заплахи? — Фойл се усмихна — Мислите, че можете да насадите страх у мен? Не бъдете глупав. Говорете ми така, както ми говорехте на новогодишното тържество, Пристейн — без милосърдие, без снизхождение, без лицемерие.
Пристейн се подчини, пое си въздух и престана да се усмихва.
— Предлагам Ви власт — каза той, — възприемам Ви като мои наследник в предприятията „Пристейн“ и ръководството на клана и рода ни. Заедно, ние можем да завладеем света.
— С ПирЕ?
— Да.
— Изслушах предложението Ви и отказвам. Ще предложите ли и Вашата дъщеря?