— Оливия? — Пристейн се задави и стисна юмруци.
— Да, Оливия. Къде е тя?
— Ти, измет! — изврещя Пристейн. — Мръсник… Обикновен крадец… Ти се осмеляваш да…
— Ще предложите ли дъщеря си срещу ПирЕ?
— Да — отговори едва чуто Пристейн.
Фойл се обърна към Дейджинхам.
— Натиснете Вашия бутон. Мъртвешка главо.
— Ако дискусията се дирижира по този начин… — озъби се Дейджинхам.
— Да, така ще е. Без милосърдие, без снизхождение, без лицемерие. Какво предлагате?
— Слава.
— Какво?
— Ние не можем да предложим пари или власт. Можем да предложим чест на Гъли Фойл — мъжът, който спаси Вътрешните планети от унищожение. Можем да предложим сигурност. Ще заличим Вашето престъпно минало, ще Ви осигурим уважение, място на стената на славата.
— Не — остро се намеси Джизбелла Маккуин, — не приемай. Ако искаш да бъдеш спасител, унищожи веществото. Не давай ПирЕ на никого.
— Какво е ПирЕ?
— Тихо! — ревна Дейджинхам.
— Термоядрен заряд, който се взривява единствено чрез мисъл, чрез психокинеза — каза Джизбелла.
— Каква мисъл?
— Желанието на някого да го взриви, насочено към веществото. Това го довежда до критична маса, ако не е изолирано в инертен оловен изомер.
— Казах ти да мълчиш — изръмжа Дейджинхам.
— Ако на всички се предоставя възможността да му въздействат, и аз искам.
— Джиз, твоето е повече от идеализъм.
— Нищо не е повече от идеализма.
— Тайната на Фойл е повече — промърмори Янг Йоувил. — Ще ви кажа, че в този момент ПирЕ не е от особено важно значение — Той се усмихна на Фойл. — Асистентът на Шефилд е подслушал част от вашия разговор в катедралата Сент Патрик. Знаем за джонтирането ти в пространството.
Внезапно настъпи пълна тишина.
— Джонтиране в пространството! — възкликна Дейджинхам. — Невъзможно. Ти не искаше да кажеш това.
— Напротив. Точно това искам да кажа. Фойл демонстрира, че джонтирането в пространството не е невъзможно. Той е джонтирал на шестстотин хиляди мили — от разрушител на Сателитите до развалините на „Номад“. Както казах, това е нещо много по-важно от ПирЕ. Бих искал първо да се обсъди това явление.
— Всеки казва какво би желал — бавно каза Робин Уенсбъри, — а ти какво искаш. Гъли Фойл?
— Благодаря ти — отговори Фойл, — искам да бъда наказан.
— Какво?
— Искам да се пречистя — каза той със страдалчески глас. Клеймото започна да се очертава върху превързаното му лице. — Искам да платя за всичко, което съм извършил, и да разчистя сметките си. Искам да се освободя от тежкия кръст, който нося, този товар направо ме смазва. Искам да ме пратят отново в Гуфр Мартел. Искам лоботомия, ако съм я заслужил, а аз зная, че съм. Искам…
— Искате да се отървете — прекъсна го Дейджинхам, — но няма отърваване.
— Искам разтоварване!
— За тези неща не може и дума да става — Каза Янг Йоувил, — във Вашата глава са затворени твърде много ценности, за да бъдат загубени с лоботомия.
— Ние сме над детинщините от рода на престъпление и наказания — добави Дейджинхам.
— Не съм съгласна — възрази Робин. — Винаги трябва да има понятия като грях и опрощаване. Не можем да загърбим това.
— Печалба и загуба, грях и прошка, идеализъм и реализъм — засмя се Фойл, — вие сте толкова сигурни, праволинейни, убедени. Аз съм единственият колебаещ се. Но да видим колко сте сигурни. Ще ми дадете Оливия, Пристейн. На мен. А ще я дадете ли на закона? Тя е убиец.
Пристейн се опита да стане, но падна обратно в креслото си.
— Трябва да има прошка, Робин? Ще простиш ли на Оливия Пристейн? Тя уби майка ти и сестрите ти.
Робин придоби пепеляв цвят. Янг Йоувил се опита да възрази.
— Сателитите нямат ПирЕ, Йоувил. Шефилд разкри това. Ще го използвате ли срещу тях? Ще превърнете ли моето име в проклятие, като Линч и Бойкот?
Фойл се обърна към Джизбелла.
— Твоят идеализъм ще те върне ли обратно в Гуфр Мартел, за да излежиш присъдата си? А ти, Дейджинхам, ще им я предадеш ли? Ще я оставиш ли да отиде?
Той слушаше врявата около себе си и наблюдаваше неудобството им, горчиво и смущаващо.
— Животът е толкова прост — каза той, — решението е толкова елементарно, нали? Трябва ли да уважа собственическите права на Пристейн? Благополучието на планетите? Идеалите на Джизбелла? Реализма на Дейджинхам? Угризенията на Робин? Натиснете копчето и гледайте как роботът ще подскочи. Но аз не съм робот. Аз съм приумица на природата, мислещо животно… и се опитвам да видя ясно пътя си през това тресавище. Трябва ли да върна ПирЕ на света и да го оставя да се унищожи? Трябва ли да науча света как да джонтира през пространството и да позволя на човечеството ни да разнесе своята уродлива същност от галактика в галактиката, по цялата Вселена? Какъв е отговорът?